| » miska |
nuHko |
2006-12-14 16:43 |
За войника колкото пъти почна да го чета и .......сега пак се кискам като малоумен :)))
По скалата на Целзий, или Какво е истински студ
+10 градуса по Целзий: Жителите на панелни жилища в Хелзинки си пускат парното.
Лапландците садят цветя.
+5 градуса по Целзий: Лапландците се припичат на слънце.
+2 градуса по Целзий: Италианските коли не палят.
0 градуса по Целзий: Чистата вода замръзва.
-1 градуса по Целзий: Дъхът става видим.
Лапландците ядат сладолед и пият студена бира.
-4 градуса по Целзий: Котката иска да се мушне с теб под одеялото.
-10 градуса по Целзий: Време е да се планува една почивка в Африка.
Лапландците отиват да плуват.
-12 градуса по Целзий: Твърде студено, за да вали сняг.
-15 градуса по Целзий: Американските коли не могат да запалят.
-20 градуса по Целзий: Може да си чуеш дъха.
-22 градуса по Целзий: Френските коли също вече не палят.
-23 градуса по Целзий: Политиците започват да съжаляват бездомниците.
-24 градуса по Целзий: И немските коли не могат да запалят.
-26 градуса по Целзий: От дъха могат да се нарежат блокчета за строежа на едно иглу.
-29 градуса по Целзий: Котката иска да се пъхне в пижамата ти.
-30 градуса по Целзий: Нито една истинска кола вече не пали.
Лапландецът ругае звучно, рита гумите и пали ладата.
-31 градуса по Целзий: Твърде студено за целувки, устните замръзват една за друга.
Лапландският отбор по футбол започва тренировки за пролетния сезон.
-39 градуса по Целзий: Живакът замръзва. Твърде студено, за да мислиш.
Лапландците закопчават най-горното копче на ризата.
-40 градуса по Целзий: Колата също иска в леглото.
Лапландците си обличат пуловер.
-44 градуса по Целзий: Финландският ми колега си мисли евентуално да затвори прозореца на офиса.
-50 градуса по Целзий: Моржовете напускат Гренландия.
Лапландците затварят прозореца на тоалетната.
-70 градуса по Целзий: Белите мечки напускат Северния полюс.
Университетът на Рованиеми (Лапландия) организира ски излет.
-75 градуса по Целзий: Дядо Коледа напуска Полярния кръг.
Лапландците нахлупват шапката над ушите.
-120 градуса по Целзий: Алкохолът замръзва.
Следствие - лапландецът е много вкиснат.
-268 градуса по Целзий: Хелият става течен.
-270 градуса по Целзий: Адът замръзва.
-273 градуса по Целзий: Абсолютната нула. Брауновото движение на частиците спира.
Лапландците си признават, че е малко студено и си поръчват по още една ракия на клечка. |
| » :)) |
nuHko |
2006-12-14 16:47 |
Мда има всякакви луди :))
Ода за срането
В този тъй прекрасен ден
Да ви приветсвам умилен,
Да ви пожелая гръмогласно
В живота всичко най-прекрасно.
Но какво може да ви предложим:
Любов, пари и красота......
Всичко туй е суета.
Липсва ли ти сал едничко -
Махни с ръка и плюй на всичко.
Едничко щастие е под небето -
Това е мили мой срането!
Срането ободрява,
Срането подмладява,
Срането туй е всичките блага.
Сери да ти стане драго,
Сери в кухни,
Сери в спални,
Сери в зъболекарски чакални,
Сери, сери и ако щеш гъза си съдери!
Отидеш ли и ти на сняг,
На пухкавия сняг се изсери!
Със зор разтягай си халката
И слушай как шуми гората.
В Дунав - газейки реката
Сери направо във водата!
Оглеждай дупето си бяло
В това немирно огледало.
Но може запек да те хване,
Срането мъка да ти стане,
Тогава много не мисли
И бързо с пръст в гъза бръкни.
Чак тогаз ще разбереш,
Що блаженство е да сереш.
Представи си цялата земя
Покрита с тънък слой лайна.
Тогаз подай си ти главата
Някъде измежду лайната
И ако няма място на Земята
Иди с се изсери на Луната. |
| » пинко |
miska |
2006-12-14 16:49 |
| 99-те причини са много готини :))))))откъде ги вадиш тия смешки .... аз изпаднах в несвяст:))))))))))) |
| » пиНко |
ti6ko |
2006-12-14 16:50 |
| 12,16,17,18,35,36,38,74,78,86,90,99 са ми били,анякои още се ми като за "добър ден";истини или неистини ти ми кажи;всичко е "мижи да те лажем" |
| » ей пинко |
miska |
2006-12-14 16:51 |
| Това е нечовешко:))))))))))))Спри!!!!!!!!!!! |
| » miska |
nuHko |
2006-12-14 16:52 |
От най- различни сайтове:)) Някои съм ги забравил вече, след преинсталациите си заминават и те ....ама колекцията ми е голяма :))
Това е брутално :)))
Кратък обзор под надслов: "Лайната - нрави и обичаи, видове и подвидове"
Лайна тип “мозъчен кръвоизлив”:
Този вид уби Елвис. Появяват се когато от силното напъване си сменяш боята от червено до зелено-синьо.
Бирени лайна:
Едни от най-лошите, но също и най-често срещани видове. Серат се предимно сутрин. Принципно не миришат толкова лошо, но това е подвеждащо. Напръскваш супника от горе до долу, докато започне да прилича на обстрелван склад за оръжие в Багдад и се чудиш как твоята девствена дупка може едновременно да сочи в толкова много посоки. Тогава установяваш, че тоалетната хартия - колкото и широка и дълга да е - пак не е достатъчна. Лошото е, ако се случи в чужди кенефи.
Забележка: Лайната "зелен чай" са точно като Бирените лайна
Лайна - духове:
Знаеш, че си се изсрал. Има лайна по тоалетната хартия, но няма в супника! Възможно е да е от подвида “Лайна-торпедо”, ако се е чуло цопване.
Лайна - тефлон:
Излизат толкова нежно и меко навън, че почти не могат да се усетят. Не оставят следи върху тоалетната хартия. Трябва да погледнеш в супника, за да си сигурен, че си срал.
Гумени лайна:
Консистенцията им е като на топла смола и оставят упорити следи по супника. Миеш си гъза за осемнайсти път и още не го усещаш чист. Решаваш проблема като нагъваш малко тоалетна хартия и я слагаш в гащите, за да останат поне те чисти.
Бавно развиващи се лайна:
Току що си си избърсал задника и... показало се е още... Май следващия изстрел идва, а?
Лайна - змии:
Те са хлъзгави, имат дебелина на палец и са дълги минимум 50 см. Имат потенциала на “Лайно-торпедо”.
Лайна - коркови тапи:
Познати още като "плувци". Дори след третото пускане на водата – те са още там. О, Боже! Как да ги разкарам? Лайненцата просто не потъват! Може да ти се случи навсякъде, но по-рядко в собствения ти кенеф.
Желаните лайна:
Седиш на супника, усещаш мравките в червата си. Потиш се, пускаш няколко пръдни, на практика правиш всичко... освен да сереш.
Влажни лайна:
Този вид се появяват с висока скорост, цопват във водата, от което гъзът ти се мокри.
Циментов блок или "О, Боже!" лайна:
Веднага след началото на срането си пожелаваш местна упойка.
Тип “Кинг Конг” или пълна кошница с лайна:
Масата им е толкова голяма, че отказва да изчезне в канализацията, преди да я раздробиш на парчета (ютия би свършила добра работа). |
| » ti6ko |
nuHko |
2006-12-14 16:58 |
Доста от нещата са ни били на главата, някои и ние ги вършим :))
Хайде още :))))))
из "Хрониките на Плиний Стари"
...и хан Кубрат събра синовете си и им каза: "Синове мои, стига сте квасили тоя йогурт! Я вземете по една клавиатура и я строшете о коляното си. Айде сега вземете по едно флопи и го строшете на две. Браво! А сега вземете по един монитор и го строшете!
Синовете на хана изпълниха повелята на хан Кубрат и после най-големият програмист сред оногундурите Бат'Баян попита отца си: Тате, счупихме цялата офис техника във Фанагория! Каква е поуката?
А Кубрат им рече: "Поуката синко, е друг път да не вкарвате вируси в компютрите!"
- из "Кондиките на Скилица и Кедрин"
...йощ помня как хан Крум с ник "Stra6ni" даде дилийт на византийската армия във Върбишкия портал, а от главата на император Никифор си направи "Рисайкъл бин".
- из "Житие на Никита Хониад"
...И в лето господне 863-то княз Борис и българите приели християнството, за да има икони, на които да кликват. После синът му Владимир Расате стана системен администратор и пусна вирус в християнската операционна система. За да сейвне своето дело, княз Борис се рилоудна и даде "шът даун" и на двата монитора на Расате."
- из "Панонски хроники" - версия 1.0
"Брате Кириле, ибо защо трябваше да се логваме сред тия словене и да им програмираме шрифтовете на глаголица?"
- из "Панонски хроники" - версия 2.0
Поради компютърна неграмотност брате Методие! Tahoma ни се мамата с тая глаголица! Ядохме го големия Courier и ни се отели Times New Roman-a!"
- из "История славянобългарская"
О, неразумни юзъре! Поради что се срамиш да се наречеш чатър. Прочее и преди болгарите са имали "Правец-8" и "Правец-16", но предпочитаха да пишат "чертами и резками", защото им беше по-лесно от "Бейсик..."
- из "Кървавия имейл"
Мили братйа юзъри!
Когато четете този и-мейл въстаническият банер се вее над турския сървър, а юнаците се целуват по улиците. Или са пуснали нова версия на "Уиндоус", или съм влязъл в гей порно сайт."
- из "Писмо на Христо Ботйов до неговия законен брачен провайдър"
"Мила ми Интернето! Искам да знаеш, че после чата и айсикюто любя най-много да даунлоудвам mp3-ки и "матуре олдер сех". Ако се чудиш защо ти пиша, либе ле, ще ти кажа! Имам още трийсет минути на акаунта, а и тук на кораба "Радецки" имат много бърз интернет." |
| » "Лайната - нрави и обичаи, видове и подвидове" |
ti6ko |
2006-12-14 16:58 |
| ПОООМООООЩ!!!!!! |
| » пинко |
miska |
2006-12-14 16:59 |
| Аре да спреме с л....доста писахме за тях :)))Остави нещичко и за друг ден, че не мога да стана :)))))))) |
| » miska, ti6ko |
nuHko |
2006-12-14 17:04 |
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!!- когато имате време хахахахаха
Един месец без да си сменям чорапите
I-ва част "Началото"
ден 1: Прани чорапи - меки и миришат на омекотител - мразя ги.
ден 2: Чорапите нямат никакъв мирис...така е по добре.
ден 3: Като се събуя и доближа чорапите до носа понамирисват - няма да ги сменям.
ден 4: Като си махна обувките моментно ме лъхва "приятна" миризма на спарено - няма да ги сменям.
ден 5: Като се събуя майка ми пита дали нещо не е умряло в къщи...нещо си въобразява.
ден 6: Прибрах се и още от вратата баща ми извика "Да не си настъпил някое лайно?"...какво му стана на тоя човек.
ден 7: Котката се доближи до кракът ми, подуши го и припадна....?!?!?
ден 8: Майка ми отвори прозореца на стаята ми и започна да си мърмори нещо.
ден 9: Кучето на съседите като ме видя и избяга.
ден 10: Сестра ми започна да се задушава и се наложи наще да я карат в болница. В 3 през ноща дее*а само ми разбиха сънят!
ден 11: Приятелката ми дойде, отворих вратата да я посрещна и тя избяга (получих sms, че ме напуска)...това пък защо?
ден 12: Родителските тела ми заплашват - отвориха всички прозорци в къщи.
ден 13: Майка ми си събра багажа и се махна .... даже не разбрах кога е станало, още спях.
ден 14: Баща ми излезе за работа и вечерта се обади да ми каже, че отиват с майка ми на дъъъълга почивка...
ден 15: Съседите се оплакват, че от нас мирише на лошо.... така ли? аз не усещам нищо.
ден 16: Уличните кучетата избягават района около блока.
ден 17: Съседите до, под и над нас отидоха на почивка заедно ... абе какво им става на тия хора само забягват на накъде.
ден 18: Звъняха от ХЕИ, казаха ми, чеполучили множество оплаквания и щели да дойдат на проверка ако продължат...сигурно са сбъркали номера.
ден 19: Цветата в апартамента увяхнаха...странно вечра ги полях.
ден 20: Хората от входа масово се изнизват кой на вилата, кой на село....тука става нещо странно.
ден 21: Хлебарките напуснаха блока...такова изселение не бях виждал.
ден 22: Дойде пощальонът да ми връчи призовка...не го видях да излиза от блока. По новините вечерта видях, че бил в болницата според лекари от натравяне....горкия сигурно е ял нещо развалено.
ден 23: ХЕИ позвъни на вратата. Отварям и гледам двама души лежат в безсъзнание. Извиках бърза помощ. По новините нищо не казаха.
ден 24: Гражданска защита отцепва района...ха да не съм луд да тръгвам на някъде.
ден 25: Нещо ми е тежко в корема. Драйфа ми се.
ден 26: Тука нещо мирише на лошо...продължавам да драйф......
ден 27: .......
ден 28: .......
ден 29: .......
ден 30: Събудих се в някаква бяла стая завързан за леглото. Огледах се и видях как група хора с противогази разглеждат чорапите ми които стояха изправени до стената.
След няколко седмично обеззаразяване на блока и околностите, шокова терапия и тонове заплахи се върнах в къщи при семейството ми. Убийте ме не знам защо беше цялата тая идилия, е поне съм си унас. Дойде лятото и нашите ме изпратиха на лагер за един месец в планината.
II-Част "На Лагер"
ден 1: Пристигнахме в хижата. Всички се втурнаха да си вземат душ от 2 часовото пътуване с влака и 6 часовото пътуване с теснолинейката. Аз си останах в леглото, да не съм луд да се къпя нали сутринта си взимах душ, а и чорапите ми даже не миришат. (поне мириса на прах за пране се е махнал)
ден 2: БЕСЕН СЪМ. Събудиха ни в 5:30 сутринта, за да ходим до някакъв връх. Що за нахалсво, а като капак за закуска имаше сух хляб два домата и парче салам. Като се прибрахме всички пак се втурнаха към банята...аз се отказах, но поне се наспах в стаята. Чорапите си оставих в маратонките, ухаят на леко спарено - приятно.
ден 3: Майкооо всичко ме боли ще го убия водача на групата, а на всичкото отгоре съседа ми по легло се оплаквал, че не можал да мигне цяла нощ щото нещо му миришело. Определено си измисля аз спах като пън и нищо не ми миришеше.
ден 4: Пак ни събудиха в 5:30. Щели сме да ходим да гледаме някакъв водопад, който бил на 7 часа път от тук!!!! С големи мъки стигнах до там и седнах на един камък близо до водопада, а ония ми ти "приятели" да вземат да ме бутнат във водата. На връщане се спънах в един заблатен гьол. Прибрах се премазан и си взех си душ и установих, че чистите ми чорапите са изчезнали. Е няма лошо, аз и без това не ги понасям, а и тези са си добре.
ден 5: Боли ме цялото тяло и съм настинал днеска няма да мърдам от леглото. Един от съквъртирантите ми каза, че от някъде идва мирис на застояла вода. От къде му хрумна, аз се къпах и махнах тинята, така че да е от мен не е.
ден 6: Цял ден скитахме по горещините по някакви камъни нагоре надолу. По се лее. Прибрахме се късно вечерта и аз се трупясах както си бях с дрехите и закъртих. Събудих от мърморенето на съседа по легло, който отваряше прозореца и вратата. Тоя не е наред навън е студено, а тоя отваря, нищо другите в стаята ще затворят като им стане студено.
ден 7: Вдървил съм се....ееее, никой ли не затвори прозореца? Отговориха ми, че миришело нещо много лошо и просто нямало как.
ден 8: Валя дъжд, а ние играхме футбол. Добре, че маратонките ми не пропускат та чорапите ми са чисти.
ден 9: Върнах се от закуска и гледам момчетата в стаята разместват всичко възможно от стаята. Казват, че нещо е умряло и мирише ужасно. Аз не усещам нищо, но за да не страня се включих и аз, но нищо не намерихме - ми нормално то няма нищо ама айде.
ден 10: Двама си събраха багажа и се преместиха в друга стая щото миризмата се била засилила - не е от мен скоро си взех душ, а дрехите са ми чисти даже оня ден като валя дъжд съвсем се изчистиха.
ден 11: През нощта имаше някакво раздвижване ама много ми се спеше та разбрах чак на сутринта, че едно от момчетата започнало да се задушава и да повръща. Горкия сигурно храната в хижата е започнала да застоява.
ден 12: Двете момчете които бяха осанали в стаята се изнесоха и ме караха и мен да ходя с тях, че щяло миризмата да ме задуши и мен. Абе ти хоря нямат ли си друга разбота, че само душат. Докато не усещам нищо няма да мръдна от тук.
ден 13: Появиха се 20тина пора от близката горичка. Половината от хижата се изнесе на излет.
ден 14: Провете се умножиха и всички са под моя прозорец. Сладки същества.
ден 15: Надзорниците се изредиха един по един да ми викат, че от тук миришело да съм кажел какво. От къде да знам да не им приличам на врачка. На мен не ми мирише.
ден 16: Отидохме да разгледаме някаква пещера. Стигнахме до основната зала, ма то там тясно, тясно 50 души едвам се събрахме. Докато водача разказваше за пещерата двама души извикаха, че подушват нещо задушливо и припаднаха.
ден 17: Ще играем на криеница в мазето на хижата, щото около нея поле от порове. Ай стига бе май верно има някаква миризма, която ги привлича ама защо само аз не я усещам?
ден 18: След криеницата от снощи в мазето, 3 момчета и 5 момичета са на легло. Казват, че замалко не се задушили от нещо. Еми глупави хора като знаят, че затворени помещения не им понасят па да не влизат.
ден 19: Едно от момчетата се върна в стаята при мен. На сутринта пак беше изчезнал. Хижаря каза, че с хеликоптер го откарали в токсикологията. Докато го изкарвали едвам си поемал дъх и шепнел - миризма..лоша. Сигурно поровете под прозореца не са му понесли.
ден 20: Поровете намаляха.
ден 21: Поровете напуснаха района....?!?!?
ден 22: Хижаря ни каза, че тая вечер сме щели да спим на палатки, че да претърси хижата и да намери източника на вонята от която всички се оплакват. Всички??? Аз продължавам да твърдя, че си измислят щото аз воня не усещам.
ден 23: Трите момчета с които бях в палатката през ноща получиха хрипове. Мед сестрата, която беше с нас за малко щеше да изпусне единия. Тзтзтзтз, как може малди хора с такова крехко здраве. Явно не им понася чистия въздух.
ден 24: Хижаря каза, че още два дни ще сме на палатки, че да се измирише тотално.
ден 25: Някой ми открадна възглавницата, нищо ще спя на маратонките, а чорапите ми ще служат за по-меко.
ден 26: Сутринта се събудих от задушлива миризма, лошо ми е.
ден 27: Хижаря каза, че утре ще ни пуска в хижата. Легнах си. Събудих се през нощта, лошо ми е не мога да дишам.
ден 28: ......
ден 29: ......
ден 30: Събудих се завързан за някакъв стол и пак същите хора с противогази се опитваха да отлепят чорапите ми от маратонките.
О не пак се започва...
III-Част "Казармата"
Шест години по-късно: Завърших гимназия и се дипломирах, родителите ми не ме ипуснаха от поглед през този период...много са загрижени Smile Само дето всеки ден ме водеха по психиатри и тая година човека ми каза, че имам напредък и съм щял да се оправя.......от какво обаче аз така и не знам?!?. Тая година влязох в казармата, майка ми, баща ми и сестра ми са се панирали. "Спокойно де хора само в казармата влизам, нищо няма да ми стане".
ден 1: Строиха ни на плаца. Командира говори, говори, говори, говори та се задиня. Половината от нещата които каза не ги разбрах другата половина нямаха смисъл. Но човека реши да завършим първия ден съм един "малък" крос.......20км той нарича малък!!!! Вчерта бях плувнал в пот от горе до долу, а краката ми бяха заврели в тея кубинки, а чорапите ми бяха мокри. Успях само тях да смъкна и автомата след което съм заспал.
ден 2: БОЛИИИИ МЕ ВИЧКО!!! Опитах се да кажа на командира, а оня ми отпери един шамар и ме накара да пробягам 10км при това в най-голямата жега. Цял следобдед лежах като заклан на глеглото, не можех да мръдна. Един от войниците ме съжали и ми помогна да си смъкна поне кубинките. Оня направи физиономия все едно са му топнали главата в бидон с осем месечно зеле....горкия сигурно е видял колко са ми подути краката и му е станало лошо.
ден 3: Едвам се движа, а командира ме е натоварил със зимната екипировка и само мен при това в най-голяма жега. От мене струи пот като водопад и все едно джапам в гьол. Късно следобеда като си събух кубикните от тях изтече поне 300мил. "вода". Момчетата около мен отвориха прозорците като мърмореха нещо.
ден 4: Не знам къде съм, но при всеки опит да мръдна усещам пронизваща болка през цялото тяло. Към 9:00 дойде командира и се развика нещо, но аз не чувам щото ми бръмчи главата. След 5 мин дойдоха 2 яки момчета и ме понесоха на някъде. Зарадвах се най-сетне ще ме заведат в лекарското оделение....Лекарско ли?!? ТОВА Е КАРЦЕРА.
ден 5: Нищо особенно навънка е поне 30 градуса, а тука към 40 и не мога да се съблека даже, че е тясно. Тоя дето ми донесе храната каза, че съм изпуснал голямата баня...да му и *** в банята аз не мога да дишам, а той за баня ми говори.
ден 6-10: Умирам от жега и се потя като пор.
ден 11: Пуснаха ме от карцера и едвам ходя. Пак съм изпуснал голамата баня - дявол го взел. Командира ме прати да мия тоалетните...то не се диша там. По едно време щях да загубя съзнание и се препънах в една от кофите с мръсна вода която заля краката ми, добре че кубунките не пропускат.
ден 12: Сутринта в 5 всички бяха станали и се оплакваха от някаква миризма. Да им имам проблемите аз ще поспя още малко.
ден 13: Мина инспекция в стаята. Ония ми ти командири се разкрещяха, че стаята воняла и ни пратиха всички от тука да направим по 100 лицеви опори след което да потичаме 20тина км, някой от войниците ме гледат на кръв.....какво съм им направил?!?
ден 14: Ще ходим на полево обучение, а навън вали да се къса. Цял ден марширувахме из едно кално поле. Кубинките от черни станаха глинесто-кафяви. Утре е ден за баня.
ден 15: Баняяяяя....влязох вътре доволен, че най-сетне ще си взема душ. Тамън си събуах кубинките и всички които бяха в стаята изпопадаха по земята в безсъзнание. Е дявол ги взел и командирите, ся ли намериха да правят учение с газ. Фанах дрехите и кубинките и изхвърчах от банята. Няма да се натровя заради единия душ я.
ден 16: Стаята е на 1/3 празна. Всички са мед сектора. Еми така е като командира върши глупости, ей ся само да дойде ще му кажа аз какво мисля.
ден 17: Е казах му и пак съм в карцера и вънка пак 30 градуса пот, пот, пот. Пак ще изтърва банята Sad
ден 18-22: Скука, пот и броене на мухи които чудно, защо като влетят умират моментално. Ще си ги събера за риба.
ден 23: Пуснаха ме от карцера. Отидох до стаята да се излегна малко, че съм се схванал....Я леглото ми е преместено единия край на стаята. Това пък защо...никой нищо не казва.
ден 24: Абе тия хора не са в ред. Цяла нощ кашляха и хрипаха ми като не са добре да идат в медицинското. Ето и аз съм с хрема и ми за запушен носът ама си капя капки и не преча.
ден 25: Странно в банята няма никой, е още по-добре за мен.....Абе къде са ми чистите чорапи, на кой са му притрябвали дявол го взел. Нищо ще си нося тия...малко понамирисват като ги доближа до носа ама стават.
ден 26: Ще ни показват как се кара танк, че поне да знаем. Едвам се набутах аз и още един, и шофьора в танка. На излизане си заклещих кракът и ми се изхлузи кубинката с чорапа. Като излязох викнах да ми я хвърлят, че навън е кално.......не получих отговор. Командира на ротата надникна вътре и май нещо се изпусна и падна вътре. Надникнах гледам командира хрипа, замери ме с кубинката.....добре де какво съм му направил сега?
ден 27: Имаме заместващ командир. Командира ни си взел седмица в санаториум.
ден 28: Свободен ден...вечерта избягахме от подлението и отидохме на дискотека. Танци, танци...мен ме заболяха краката и реших да си махна кубинките, че да се охладят. Тамън започнах да се отпускам, когато се включи противопожарната аларма. Огледах се хората около мен изпопадали на земята, а другите се щурат като ненормални. Хванах кубинките в двете ръце и бегом към поделението. Минах напряко през градинката на с цветята на командира.
ден 29: Замесника ни смъмри, че ни нямало и ни прати да тичаме 15 км. Като минах покрай градинката на командира видях, че е повяхнала цялата. Е как може такова отношение с цветята.
ден 30: С друго поделение ще разиграем военен конфликт. По едно време плениха част от нас и почнаха да ни рапзитват и заплашваха, че ще ни измъчват ако не кажем къде е "щаба" ни. Почнаха един по един да гъделичкат краката с перо, но тия от мойта рота много издръжливи се оказаха. Дойде и моя ред. Събуха ми кубинките след което всичко утихна......погледнах гледам всички изпопадали по земята. Така ни намери замесник командира.
ден 31: Мда тоя карцер почна да ми става уютен.
ден 32: Преместиха ни от карцера в килия, че им трябвал за нещо. Много тясно тука 5 души в килия метър на два. Краката ме заболяха да стоя прав, а тия кубинки убиват - свалям ги. Тия около мен започнаха да агонизират.....явно не им понася затворените пространства.
ден 33: Всички са в медицинския сектор. В спалното помещение съм аз и още 5 момчета. През нощта усетих някакво раздвижване, но не се обърнах, че ме се спеше много.
ден 34: Ей какво по дяволите ми прави леглото в коридора. Командира се върна и ме завари така. Развика се и ме прати да беля картофи в кухнята. Към обяд готвачите почнаха да душат наоколо. Някой каза, че май има умрял плъх. Вечерта на всички им се виеше свят и се задушаваха. Аз нищо не усещам, явно са опитали от собствената си манджа. Пада им се.
ден 35: Днеска ще ни учат да използваме противогаз. Заведоха ни на майната си насред някакво поле. Влязохме в някаква барака сложихме си противогазите и почнахме да чакаме. Чакахме, чакахме..........някой си свалиха противогазите щото им омръзна. Мен ме боляха краката от ходене и помолих един да ми помогне да си събуя кубинките. Всички изтръпнаха и набързо си сложиха противогазите. Все пак човека ми помогна да ги махна. Точно тогава двама припаднаха. Еее явно са пуснали най-сетне газа. Като излязахме, командира каза, че не е наред газовата система и учението се отлага. Всички се спогледаха.
ден 36: Ще спим на палатки, че да не се връщаме в поделението, че е дълче. Баси никой не ме иска в палатката си. Е ще си къртя отвънка. Подложих си на кубинките и заслах с чорапите.
ден 37 сутринта: Лошо ми е и повръщам. Командира изпрати адютанта си да ме види как съм. Той отвори спалния чувал и припадна. Боже толкова ли съм зле?
ден 38: .......
ден 39: .......
ден 40: Събудих се сам в бяла стая. Тоя път не бях завързан, но на столя седяха ония в бялото пак с противогази. Местят ме в отдел за изследване на бойни газове.
To be continued...
ден 41: Карат ме с военен конвой до новото поделение. В камиона с мен се качиха двама. Казаха, че са ми охрана. Докато пътувахме видях, че по стената лази една огромна черна хлебарка и понеже ме е гнус да я мачкам с ръка си свалих кубинката и я размазах. Ония двамата се опитаха да ми кажат нещо обаче в следващия момент припаднаха.....баси гнусливите хора.
ден 42: Ехааа много хубава стаичка са ми дали даже има цветенца във вазата. Не може да се сравни това легло с пружината в старото поделение. Събувам се и лягам да спя.
ден 43: Събуди ме някакъв трясък. Огледах се и първото което видях е, че цветята бяха се смарангясали до неузнаваемост. Погледнах към вратата и видях камериерката (ехаа имам и такава) на пода.....горката сигурно не и е понесло от гледка на повехнали цветя. Около нея разсипана закуската....язък *яко псуване*.
ден 44: Вратата е заключена и не мога да изляза, а прозорците са запечатани - абе къде съм попаднал? Ритах вратата докато не ми се разпаднаха кубинките.....българско качество. Най-сетне някой отвори вратата. По пагоните видях, че е полковник. Пристъпи в стаята олюля се и падна хрипайки и хълцайки ..... явно му стана жал за кубинките. Е поне вратата е отворена ще мога да се поразтъпча малко. Тъкмо излязох от стаята и се сблъсках с някаква сестра тя изпищя и строполи в краката ми....хе-хе-хе я какъв ефект съм имал върху жените. В края на коридора някакви се развикаха и след което се строполиха и те на земята ........?!?!?!?.....след секунди ме обградиха някакви с противогази тип слонче. Усетих як удар за врата след което не помня.
ден 45: Лелее как ме цепи главааааааааа. Пак съм в някаква бяла стая, но тоя път съм потопен във вана ...... ъггг и мирише на омекотител - гади ми се. В другия край на стаята седят някакви с противогази и ми говорят нещо. Нищо не им разбирам, а и както ме боли главата ми е само ми е да слушам...все пак това което чух беше, че ме пращат като охрана на някаква експедиция в джунглите в Африка, щото съм бил много опасен тука....Аз? Опасен? Че нали мен ме ступаха яко за нищо. Карай утре заминавам за Африка.
Пристигнахме с военен самолет буквално в средата на нищото. Тия от поделението са ми дали два огромени сака фрашкани с чорапи - ако знам защо ми е да пукна. А и в тая жега как ме виждат да помъкна и двата сака, и раницата, и палатката. Забрави взимам само единия сак.
IV-Част "Краят"
ден 1: Тръгваме. привечер Абе тия учени са луди, вървяхме към 50км през разни гъсти храсталаци, лиани досадни маймуни, комари и папагали в непоносима жега, а не стига това ами заваля един пороен дъжд та целия подгизнах. Майната и на палатката, лягам да спя, че не се трае.
ден 2: Събудих се плувнал в пот от жегата. Махнах кубинките от тях сигурно изтече 1/2 литър пот. На този до мен пребледня и се ульоля - {$default_huh_smiley}
Тъкмо закусих и айде пак се юрнахме да ходим....чакай малко сака с чорапите ми липсва?! Абе ей маймуните са ми свили сака докато съм спал...е ще карам с тоя чифт чорапи.
ден 3: Днеска добре, ходихме само 20км. Спряхме до един водопад и там направихме лагер. привечер Ааааа комарите ме изядоха, не ме интересува тая нощ ще спя облечен ако ще да пукна от жега. В палатката с мен е един негър от местното население.
ден 4: Абе дявол го взел кой ми е свил кубинките?........маймуните! Бутнах негъра да стане да ми помогне, оня ме погледна вдиша тежко и обели очи - *недоумение*.
ден 5: Вчера след дълга гонидба с маймнуните през 2-3 блата успях да си върна кубинките. Нямах време да се измия, че трябваше да догонвам целия лагер. Стигнах ги късно вечерта. Бяха се устроили до едно езерце. Ааааааа с какъв кеф си натопих кракатааа в хладната вода. След това отидох да видя съпалатника си. Той като ме видя икрещя и се сви в ъгъла.....е да му имам и уважението, аз да го видя, а той :/
ден 6: Събудих се с крака потопени в езерцето. 2/3 от лагера е болен. Доктора казва, че е от водата в езерцето - била заразена с нещо. Баси, добре че снощи пих само водка.....ммм някой да знае къде са ми кубинките?
ден 7 (вечерта): Скука, не можем да мръднем докато не се оправят болните. Поне имах време да намеря маймуните с кубинките ми. Разбира се пак ме прекараха през 2 блата преди да завали и да ме замерят с тях. Като прибрах от кубинките изтече около литър вода, кал, някакви водорасли и...... това рибки ли са? Котката на доктора ги намери и ги заръфа. Почна да търси още и стигна до кубинките и почна да души - замерих я с едно камъче и тя падна. А така няма кубинките да ми миришат на котка я.
ден 8: Хората се оправиха и пак тръгнахме. Всички негри странят от мен и нещо мърморят. Пусто не им знам езика и не ги разбирам. Доктора цял ден пищи, че котката му е много зле. А'е де ся какво се прави тая котка даже ня я улучих.
ден 9: Интересно, всички около мен се оплакват от комарите, а аз не виждам толкова много...
ден 10: Жега, дъжд, жега и пак дъжд и на всичкото отгоре няма извор където човек да си вземе душ. Установихме се до една пещера. Един от изследователите ме извика да сме идели да я изследваме. *мрън мрън мрън* ся и пещерняк ще ставам, ама няма как ще се ходи. Влязохме на вътре и по едно време оня ми ти изследовател като освети едни прилепи......стана тя каквато стана. Ония се разхвърчаха наляво надясно и ние като алтави се шматкаме опитвайки се да ги избегнем. Кубинката ми се заклещи докато бягахме към изхода. Събух я и си викам, че ще дойда да си я взема по-късно като се кротнат тия летящи плъхове. В тоя миг се чу едно ТУП?!? После още едно и още и още.......огледах се прилепите падат като камъни. Гледам го и изследователя и той паднал - сигурно някой прилеп е паднал на главата му.
ден 11: Успях да намеря изхода и да го изтегля тоя от пещерата ама пусто кубинката ми остана вътре. Отивам да я търся. Обикалях, обикалях и най-сетне си успях да си намерих кубинката. На връщане обаче май завих някъде погрешно щото стъпих в някаква пихтиеста маса..........ПО ДЯВОЛИТЕ, това е гуаното* на прилепите. Как да е нали си намеих кубинката.
ден 12: Странно, от вчера маймуните спряха да ни следват.....липсват ми.
ден 13: На хората около мен нещо не им е добре. Пребледняват и драйфат. Всички казват, че от някъде мирише на лай**а. Хъмм ще си трая докато намеря поток да си измия кубинките.
ден 14: Комарите напълно изчезнаха, въпреки че тук е топло влажно и има кръв в изобилие. Странна работа.
ден 15: Изляохме от джунглата и попаднахме в саваната. Хъмм тука нещо не е наред, тия лешояди дето ръжат над нас не ми харесват.
ден 16: Мда бях прав, тука определено нещо не е наред. Ся се появиха и хиени. Всички са изплашени. Зловещо.
ден 17: Ама, че е жега в тая савана, няма кьораво поточе където да се охладя, а и не съм спал от оня ден заради тия мършояди *псуване*. Лягам да спя и не ме интересува. Тая нощ да пази друг.
ден 18: "Абе къде са всички? Целия лагер е изчезнал. Мамка му забравили са ме." Тръгнах да ги гоня. Цял ден съм търчал като гламав по дирите им подгизнал съм та се незнае, а на всичкото отгоре тия лешояди и хиени са точно зад гъза ми. Метнах едната кубинка по хиените и те се разбягаха. Два лешояда паднаха на земята.....явно са слънчасали докато са ме следвали.
ден 19: Пуф най-сетне ги настигнах. Хъмм нещо тия погледи не ми харесват. Всеки страни от мен. Какво ви става бе хора?
ден 20: Помоооооооооооощ, гонят ни лъвове!!! Ей ще го убия тоя фотограф дето искаше да ги снимка. Покачих се на едно дърво (като всички останали). Точно преди да се изтегля на клона един от лъвовете ми захапа кубинката и тя остана в устата му. В същия момент се строполих на земята върху му. Лъвовете ме наобиколиха и точно когато си мислех, че ще ме хруснат те изпопадаха по земята. Още гледам като треснат. Обърнах се към другите да ги видя какво правят......what tha fuck......всички падат от клоните като презрели домати.
ден 21: Обадих в щаба да дойдат да ни приберат, че като ги гледам как агонизират не вярвам да се оправят. От там ми казаха, че ще дойдат до 48 часа.
ден 22: Събрах ги хората накуп, че и без това нямах работа. Пък и да ги държа под око. вечерта хъмм, не ми харесват тия дето са около мен. Почнаха да дишат тежко и пребледняват все повече.
ден 23: Преуморен съм...тия се влошават с всеки изминал момент. Къде се бавят тия беее.......хъмм такова ли усещане имам или тревата и дърветата около нас са повяхнали? вечерта Съблякох се и се събух, за да легна да поспя малко, че два дни не съм мигнал.....ъгг....нещо ми е гадно......дано да не се разболявам и аз.......................нещо мирише лошо.
ден 24: Не помня.
ден 25: Не помня.
(бел авт. Познайте къде е нашия герой.)
ден 26: Събудих се в една бяла стая вързан за леглото.....пак ли.....мдам ето ги пак ония в бялото. Тоя път обаче седят зад стъклен параван. Седят и ме гледат и нищо не казват.
|
| » пинко |
miska |
2006-12-14 17:08 |
| Ти ме разби с тия чорапи.... да не са на Пендьо тез чорапи:))))))))))) |
| » miska |
nuHko |
2006-12-14 17:09 |
| Май да :)) Те и неговите стояха изправени :)) |
| » :)) |
nuHko |
2006-12-14 17:12 |
Оппа ....оле ...има и ощееее :)))))
Как да разбираме по-добре жените? Ето какво означават някои популярни женски реплики.
Да = Не
Не = Да
Може би = Не
Аз съм виновна = Ще видиш ти
Необходимо ни е = Аз искам
Решавай сам = Вярното решение сега е вече очевидно
Прави каквото искаш = После ще си платиш за това
Трябва да поговорим = Необходимо ми е да се оплача
Разбира се, продължавай = Не искам да правиш това
Не съм разстроена = Разбира се, че съм разстроена, бе идиот!
Ти си толкова мъжествен = Трябва ти да се обръснеш и си много потен
Разбира се, ти си много грижлив тази вечер = Ти можеш ли изобщо да мислиш за нещо друго, освен за секс?
Бъди по-романтичен, изгаси светлината = Имам синини по бедрата
Тази кухня е толкова нуедобна = Искам нов дом
Искам нови перденца = и килими, и мебели и тапети...
Закачи картината тук = НЕ, аз имах предвид ето тук!
Чух някакъв шум = Забелязах, че почти си заспал
Обичаш ли ме? = Каня се да те помоля за нещо скъпо
Колко много ме обичаш? = Днес направих нещо, което съвсем няма да ти хареса
Ще съм готова след минутка = Сваляй си обувките и потърси интересна игра по телевизията
Имам ли дебел задник? = Кажи ми че съм красавица
Трябва да се научиш да общуваш = Просто се съгласи с мен
Чуваш ли ме?! = (Твърде късно, вече сте умрели)
Това да не е малкия? = Защо да не станеш и да го полюлееш, докато не заспи?
Не викам! = Да, аз викам, защото мисля, че това е важно!
А ето и превода на няколко мъжки реплики
Гладен съм = Гладен съм
Искам да спя = Искам да спя
Уморен съм = Уморен съм
Не искаш ли да отидем на кино? = А после мисля да правим секс
Мога ли да те поканя на вечеря? = А след това се каня да правя секс с теб
Мога ли да ти позвъня? = А след това мисля да правя секс с теб
Може ли ви поканя на танц? = А след това мисла да правя секс с теб
Красива рокля! = Красиви гърди!
Изглеждаш напрегната, нека те помасажирам = Искам да те погаля
Какво става? = Не разбирам, защо правиш такъв проблем от това?
Какво става? = И от каква безсмислена психологическа травма се терзаеш сега?
Какво става? = Предполагам, че не може да се разчита на секс тази вечер?
Скучно ми е = Не искаш ли да правим секс?
Обичам те = Хайде да правим секс точно сега
Аз също те обичам = ОК, казах го и по-добре да започнем секса сега!
Да, харесва ми твоята прическа = предната ми харесваше повече
Да, харесва ми твоята прическа = 50 лева, а изглежда почти като стара
Хайде да поговорим = Искам да те потопя в дълбочината на своите мисли и може би тогава ти ще поискаш да правиш секс с мен
Искаш ли да се ожениш за мен? = Искам да нямаш възможност да правиш секс с други мъже
(В магазина) Предишното ми хареса повече = Взимай нещо от тези глупави рокли и да си ходим
Не мисля, че тази блузка ще отива на тази пола = Аз съм “обратен” |
| » УЖАС !!!!!!! |
nuHko |
2006-12-14 17:19 |
Това, което не бихте искали да чуете по време на операция:
1. Това е добре да го съхраним за патологоанатомични изследвания, а и котката ми у дома е вмирисана от whiskas
2. Цезар, Цезар, върни ми това нещо, шибано куче
3. Чакай, чакай, ако това е жлъчка, кво прави тук, по дяволите?
4. Ох, ох, ох, мммм, а вие спомняте ли си случай, при който някой е оживял след преливане на 500 мл. на калиев хлорид?
5. Пич, знаеш ли колко струва това на черния пазар? Щото тоя тук си има две.
6. Моля ви, не шавайте, защото ми падна едната контактна леща у вас.
7. Някой да изключи “Стани богат”, че ми пречи да се съсредоточа
8. А бе, що имаме още един далак тук? Петрова, ти на колко парчета го сряза това? Сипи едно винце де, сипи, че започнаха да ми треперят ръчичките
9. Аре да не драматизираме нещата... като се замислим едва ли загубата за човечеството е чак толкова голяма.
10. Ах ти, виж се на кво си заприличал бе?!? Колеги, някой случайно да има в себе си фотоапарат?
11. Алооооуууу, кво тропате в реанимацията? Тия медсестри освен за ебане, за друго не стават... поне правят яки свирки, деба
12. Ох, тебе не те ли заварих след една командировка в моята спалня? Приятно ми е, аз съм съпруга на Димитричка... Сигурен ли си, че това ще ти трябва още? Добре, добре, ще ти оставя половинката... горната
13. Ама много се ядосвам, когато няма достатъчно детайли. Ква е тази елементарна прободна рана. Чакай да добавим малко цвят...
14. Всичко е готово. Надявям се, че този път нищо не съм забравил вътре!
15. Ха, и на тебе ли това е първа операция? Ако искаш да ме видиш пак, с кво да те шия после? Кичке, дай телбода...
16. Тук стерилно ли е? Чистачката мила ли е пода или не? Ами що мирише на бахур, ма?
17. Колеги, моля по-внимателно, този тук все пак не е дошъл за смяна на пола. Циците му са от бира. убеден съм, как?!? Глей като я боцна ква мас ше се излее само >)))
18. А бе, никой ли не видя къде се дяна скалпела? Що не казваш, че ти се е забил в крака бе, Миронов? Няма да те разжалвам, спокойно. Изкарай го и ми го дай бързо, че тва черво започва да ме изнервя
19. Добре поне, че вече си е направил дечица...
19а. Ехххх, от колко време не ми е попадала блондинка. Спокойно скъпа, след това нама да си спомняш за нищо...
19б. по интеркома: Шаламанов, ела да опънем една упоена курва от Драгалевци, бе. Коя? Чакай, чакай, сега ше дойда. Пази ми я малко. и моля те затопли ми я малко...
20. Сестра, този пациент на кой е завещал органите си?
21. Вниманиеееее! Сега ще блика кръв, покрийте се с нещо
22. Мамка му, кой е скъсал страница 47 от учебника по клинична хирургия
23. Fuck, няма ли кой да забърше пода, я извикайте чистачката. Ти нали беше упоен, бе? За кво ми е тоя дроб, разбира се, че ше ти го поставя на място. Не мърдай, не мърдай. Тва да не ти е Тетрис?
24. Това не са твойте крака ма, къде хукна?!?
25. Някой може ли да прави масаж на сърцето? Казах на сърцето, колежке. Знам, че скоро не сте мачкала кур, но този скоро няма да стане. ХРАЦ!!!!
26. Аре да свършваме по-бързо, че след 2 часа играят Левски и ЦСКА
27. И казваш, че тоя е живял 20 години с тия части? Ебати и курбуратора, копеле... Искаш ли да му го срежем по дължина?
28. 250 удара в минута... това извинявай, не е много учестен пулс
29. заповядай!!! щом толкова искаш... аз не съм те молил да си сменяме местата...
30. О, повелителю на Тъмнината, приеми тази жертва! |
| » пинко |
miska |
2006-12-14 17:20 |
| Баси историята имат тези чорапи:))))))))))))))))))))))) |
| » miska |
nuHko |
2006-12-14 17:22 |
:))) За подобряване на речника на заядливия човек (като мен) :)))
1. Добре, добре, вземам си думите обратно. Да ти го отчукам!
2. И ти се появи като един шибан слънчев лъч...
3. Това не е офис. Това е адът но с луминисцентно осветление...
4. Терапията е скъпа. Да пукаш опаковъчно фолио е евтино. Сам си
избери!
5. Не съм луд, просто съм в лошо настроение от 30 год. насам...
6. Сарказмът е една от услугите, които предлагам...
7. На твойта планета млъквате ли понякога?
8. Назад, мамка ти! Стъпил си ми в аурата!
9. Не се притеснявай, и аз твойто име го забравих...
10. Не всички мъже са досадни, някои са мъртви...
11. Момент, опитвам се да си те представя като личност...
12. Изглеждаш свински, това ли е модата в момента?
13. Земята е пренаселена, върви си вкъщи...
14. Надървянето не се брои като личностно израстване...
15. По-полека де, кой ти запали фитила на тампона |
| » пинко |
miska |
2006-12-14 17:23 |
| Имай малко милост... спирай вече, че се задавих от смях:)))))))))Ако имам време ще продължа с четенето. Засега бай:)))) |
| » Продължаваме :)) |
nuHko |
2006-12-14 18:04 |
Предлагаме ви извадки от полицейски доклади, отразяващи адекватно инспектираната от органите на реда обстановка. Посмейте се и … не питайте кой и как ще се справи с високата престъпност в страната…
· “... очи красиви, умни, замислени...и едното липсва...”
· “... След обиска на спиртоварната на цар Киро аз и сержант Георгиев по никакъв начин не можехме да открием входната врата. Когато сержант Георгиев се измори и заспа в тоалетната, аз все пак открих вратата. Но виж - защо съм я донесъл в участъка – не помня...”
· “... Убитият почина от кръвозагуба на пулса...”
· “... Ударът е нанесен с тежък тъп предмет, най-вероятно с джиесем марка “Ericsson”...”.
· “...В началото обвиняемият упорито мълчеше, а след това неочаквано започна да отрича всичките си показания...”
· “...Връщайки се от командировка, гражданинът Драганов открил съседа гол в банята си, след което се опитал да сложи край на живота му посредством фалшиво самоубийство...”
· “...Докато обискирахме жилището му, гражданинът Х. излезе на балкона и шумно затвори вратата. На мен ми се стори, че се опитва да избяга и – без да губя време – скочих отгоре му да го задържа. А за това, че живее на шестия етаж – съвсем забравих...”
· “...Задържаният беше ранен в дясното полугъзие...”
· “...Задържаният Йорданов искал от продавачката водка и други сексуални удоволствия...”
· “...Задържаният търговец Иванов ударил пенсионерът Стоянов с парче месо през лицето, в резултат от което извадил от устата на пенсионера изкуствените му челюсти – впити до кокал в месото...”
· “...и накрая дълго блъскаше с глава по обувките на разпитващия го сержант...”
· “...По повод съдраните гащички на гражданката Петрова мога да съобщя следното: По време на обиска на Петрова, задържаната – в качеството си на проститутка – откъсна пагоните ми и ги напъха в гащичките си. Аз ги извадих оттам съвсем вежливо, без дори да се докосна до гащичките й.”
· “...Под силното влияние на алкохола, гражданинът Стоянов взел тъща си за самият дявол, т.е. съвсем малко се е объркал...”.
· “...при преследването на гражданина Павлов аз произведох 8 предупредителни изстрела в главата и в останалите меки части на тялото.”
· “...Следствието установи, че потърпевшата е бременна крава, собственост на гражданката Н., която била блъсната от движеща се с превишена скорост “Лада”, която се преобърнала и починала на място.”
· “...трупът прелетя от едната стена до другата и бавно се спусна по нея...”
· “...Тя беше изнасилена при самоотбрана...”
· “Вчера патрулиращ наряд в състав лейтенант Петров и сержант Иванов попаднали на банда престъпници. В последвалото преследване полицаите произвели по два предупредителни изстрела във въздуха, но престъпниците така и не се предавали. Тогава сержант Иванов проявил изключителна смелост и произвел предупредителен изстрел в..лейтенант Петров... Престъпниците предпочели да се предадат...
P.S. Лейтенант Петров е предложен за награда.”
· “А.Б. и В.Г., и двете на 7 години, вчера следобед по измамлив начин завели 21-годишния Себайдин Х., срочнослужещ в Строителни войски, в района на строящата се сграда в квартал “Овча купел 2”. Там те многократно извършвали с него блудствени действия, след което го изнасилили така, че да забрави името на майка си. Пред дежурния следовател той разказал как децата му правили неща, за които досега не се е знаело, че са измислени. Войникът е настанен в болница с физиологични увреждания и психически отклонения. Следователят е подал рапорт за напускане.”
· “Бяха арестувани 26 000 бутилки водка – нелегално производство...”
· “В канавката лежаха останки на мъж - вероятно мъртъв.”
· “В навечерието на Коледа гражданинът Борисов зверски убил две прасета като им прерязал гърлото по особено жесток начин...”.
· “В следствие на няколко тежки удара под пояса потърпевшата е получила сътресение на таза...”
· “Вчеpа в pестоpант “Кошарите” се състояла престрелка между две престъпни групировки. Дежурните полицаи, намиращи се в близост до местопроизшествието, успели да избягат.”
· “Вчеpа от 12-ия етаж изхвърчал телевизоp "Sony", но не паднал на земята, а изчезнал някъде между 8-ия и 5-ия етаж.”
· “Вчера беше иззето оръжието от незаконните бандитски групировки. То веднага беше предадено на законните бандитски групировки.”
· “Вчера в храстите на Борисовата градина беше открит скелета на майстор на спорта по криеница.”
· “Вчера две неизвестни лица нахлули в дома на семейство Иванови. След като заключили гражданката Иванова в банята, те принудили гражданина Иванов да изпие с тях две бутилки водка.”
· “Върху потърпевшия са открити 4 рани. Две - смъртоносни, а други две, за щастие – не.”
· “Господин началник, във връзка с тежкото ми материално положение, моля да ми бъде зачислен радар за три дни!”
· “Гражданинът Ангелов вкарал половия си член в гърлото на гражданката Стоянова, в резултат от което й причинил счупвания на 5-то, 7-мо и 9-то ребро отдясно, както и сътресение на мозъка...”
· “Гражданинът Кирилов заплашвал гражданката Колева с природната си надареност, но след кратка схватка, се наложи да отнемем природната му надареност от ръцете на гражданката Колева.”
· “Гражданката Стоименова буйстваше, крещеше и - като вдигаше толкова шум – пречеше на гражданите в Изтрезвителното да почиват спокойно.”
· “Група от 12 топ-полицаите задържаха известна проститутка. Възбудени са 12 полицейски дела...”
· “Днес в апартамент №12 на блок 265 нахлуха две неизвестни лица. Заплашвайки собствениците с предмет, много приличащ на пистолет, те изнесоха оттам предмет, много приличащ на телевизор...”
· “Дори и вече в белезници, гражданинът Петров продължаваше с хулиганските си прояви. Той удари с крак капитан Ковашки в областта на половия орган, от което шапката на последния хвръкна...”
· “Загубеното на 15 март огнестрелно оръжие марка ТТ номер 12345 да се счита за недействително.”
· “Задържан е сержант Петров за опит за изнасилване на гражданката Аврамова. Задържана е гражданката Аврамова за отказ да сътрудничи на полицията.”
· “Заподозреният се качи в асансьора и отпраши в неизвестна посока.”
· “Като се възползва от моята неопитност, той ме облада, без дори да си плати.”
· “Когато открихме и главата му, задържаният вече беше издъхнал.”
· “Лицето, ударило Иванов в лицето, беше разпознато по лицето в лицето на самия Иванов.”
· “МВР спешно разследва Октопода, опитал се да изнасили едновременно 9 жени, участващи в Световното първенство по плуване в открито море.”
· “На еди-коя си дата, патрулирайки в участъка си, сержант Иванов забелязал в тълпата опасен престъпник-рецидивист. За да го задържи, на сержантът му се наложило да използва огнестрелното си оръжие. Въпреки това, в списъкът на убитите и ранените престъпникът не беше открит...”
· “На леглото лежеше труп, в съседната стая в безсъзнание се намираше братът на трупа, а до него седеше труповата жена и горко плачеше...”
· “На местопрестъплението не беше открито оръжието, с което е извършено престъплението.” - из протокол по дело за изнасилване.
· “На спирката е намерен труп на неизвестен. Следи от насилие не са открити, с изключение на квитанция за платен ток, две книжки на “Кришна съзнание” и 30 билета от “Държавната лотария”.
· “Организатор на скандала е бил мъжът, а озвучаването е осигурила жена му.”
· “От показанията на свидетелите става ясно, че вашето куче марка “пудел” първо е захапало преминаващата квартална кучка.”
· “По време на атаката на наркобароните беше зверски убит капитан Петров. След три дни състоянието на капитана се нормализира.”
· “По тялото са открити входни рани с размер на монети от 10 и 20-стотинки. Раните са на обща площ от 3 лева и 20 стотинки.”
· “Преследвайки престъпника, старшина Иванов стрелял във въздуха. Но за съжаление - не уцелил.”
· “При огледа на местопроизшествието бяха открити:
ръка - 1 брой;
крака - 2 броя;
мъжки полов член - 1 член;
труп без всичко гореизброено - 1 брой.”
· “Столична полиция задържа опасна група от зоофили. В акцията били използвани специално обучени кучета.”
· “Труп с приятно зелен цвят седи в непринудена поза върху тоалетната чиния в кенефа по местожителство.”
· “У всеки човек, дори и у най-лошия, може да се открие нещо хубаво. Затова се налага той да бъде обискиран внимателно!” (из инструкция към дежурните полицаите от СДВР - София)
· Из обяснителна реч на бракоразводно дело:
“Напуснах я, защото ми омръзна да ходя с непрани ризи, мръсни слипове и незакърпени чорапи – да те е срам да се съблечеш пред другите жени!”
· Из протокол на КАТ: “Пристигайки на мястото на ПТП установихме следното: при отварянето на вратата “Запорожец”-ът е одраскал “Мерцедесът”, спрял до него на кръстовището. Водачът на ЗАЗ-ът е починал от раните си...”
· Патрулиращ полицай: “Съобщаваме за убийство на улица “Сан Стефано” №13. Пострадали няма.”
· Свидетелски показания: “Тя беше в черна мини-мини пола, а лицето не успях да забележа...” |
| » Somebody stop me!! |
nuHko |
2006-12-14 18:25 |
Когато случайно имаш наистина лош ден и просто искаш да си го изкараш на някой, направи го но не на някой който познаваш а някой който не познаваш.
Всичко започна когато един ден си седях на бюрото и си спомних за телефонен разговор който трябваше да проведа а бях забравил. Намерих номера и позвъних. Вдигна мъж който каза:
- Ало?
- Здравейте, аз съм Крис. Мога ли да говоря с Робин Картър?
Неочаквано телефона ми беше затворен. Не можах да повярвам че някой може да бъде толкова груб. Намерих верния номер на Робин и и се обадих – бях разменил последните две цифри на номера. След като свърших разговора с нея отново набрах „грешния" номер. Когато някой от другата страна ми вдигна, аз извиках
- Ти си ГЪЗ!!! - и затворих.
Записах си номера с думичката „ГЪЗ" до него и го прибрах в чекмеджето на бюрото. На всеки няколко седмици когато плащах сметки или просто имах наистина лош ден аз звънех на този номер и крещях в слушалката „Ти си ГЪЗ!!!". Това винаги ме успокояваше. Когато програмата „Разбери кой звъни" се появи и в нашия район си замислих че моето терапевтично „Ти си ГЪЗ!!!" трябва да спре. Така че отново му се обадих и казах:
- Здравейте, аз съм Джон Смит от телефонната компания. Обаждам ви се за да разбера дали се интересувате от нашата програма „Разбери кой звъни".
- НЕ! – извика той и ми затвори. Веднага го набрах отново и му казах
- Защото си ГЪЗ!!!
...
Един ден бях до супермаркета чакайки да се освободи място за паркиране. Някакъв пич с черно БМВ ме изпревари и паркира на мястото за което търпеливо чаках. Натиснах клаксона и се разкрещях че аз чакам за това място. Идиота не ми обърна никакво внимание. Тогава забелязах табелката „Продава се" залепена на прозореца така че си преписах телефонния номер от нея. След няколко дни, точно след като звънях на първия „ГЪЗ"(сложил съм си номера му на бутоните за бързо набиране), си помислих че не е лоша идея да звънна на беемве гъза също.
- Ало, вие ли сте човека който продава черно БМВ?
- Да. Аз съм.
- Можете ли да ми кажете къде мога да видя колата?
- Разбира се. Аз живея на 1802 Запад, 34-та улица. Жълта къща и колата е паркирана точно отпред.
- Извенете, вашето име е?
- Казвам се Дон Бъргмайер. - отговори ми той.
- Дон, по кое време сте си вкъщи?
- Всеки ден след 17.00.
- Слушай Дон, мога ли да ти кажа нещо?
- Да?
- Дон, ти си ГЪЗ!!! - и затворих. Добавих номера му в бутоните за бързо набиране.
Сега, когато имам лош ден, имам и двама гъзове на които да звъня. След няколко месеца ми дойде идея. Звъннах на гъз N1:
- Aло? – попита той.
- Ти си ГЪЗ!!! – но не затворих.
- Още ли си тук? – попита той.
- Да, тук съм – казах аз.
- Спри да ми звъниш!! – изкрещя той.
- Нама пък! – изкрещях му и аз.
- Кой си ти? – проклинаше той
- Казвам се Дон Бъргмайер.
- Така ли? И къде живееш?
- 1802 Запад, 34-та улица, ГЪЗ ТАКЪВ! В жълта къща и черния ми баварец паркиран отпред.
- Ей сега идвам Дон. По добре почни да си пееш молитвите! – заплаши ме той.
- Мухаха! Като че ли ме е страх от теб ГЪЗ смотан!
След това звъннах на гъз N2:
- Aло? – каза той.
- Здрасти бе ГЪЗ сплескан – казах аз, отново без да затварям.
- Само да те намеря... – се развика той.
- И? – прекъснах го аз – Какво ще направиш?
- Ще те спукам от бой!
- Е, значи това е твоя шанс – казах аз – Ей сега идвам да видим!
След което затворих и незабавно се обадих в полицията и им казах че живея на 1802 Запад 34 улица, и в момента се прибирам за да убия моя любовник. След което звъннах в Новините на 9 канал за да ги уведомя че двама гейове се бият на 1802 Запад, 34-та улица. Бързо отидох до колата и тръгнах към 34-та улица. Там имаше двама задници които се пребиваха от бой пред 6 патрулки, полицейски хеликоптер и репортерски екип от новините!
Ето сега се чувствам добре. Управлението на гнева наистина работи!!! |
| » пиНко |
ti6ko |
2006-12-14 18:37 |
| добре,че още ги ситниш,та да се разведря,че имахме дом.инцидент с едното зверче ,та тичахме по лекари:(вече всичко е ОК,а и двамата изведнъж станаха суперпослушни:)аре стреляй,изтръпнах,трудно ще ме гътнеш ся:))))))) |
