| » пинко |
miska |
2006-12-15 19:51 |
| За войника е велико:))...за чорапите също:)) |
| » :)) |
nuHko |
2006-12-15 19:52 |
Значи, действието се развива в едно от частните радиа в Перник. Върви някаква радио-игра, в която слушател трябва да предложи най-оригиналната употреба на дума, която я няма в речника (големия Български тълковен, един такъв тъмнокафяв, ако се сещате). Наградата е екскурзия до Слънчев Бряг. Предаването върви доста скучно до един момент, в които се обажда някакъв байно:
- Алоо, радиото ли е?
- Да радиото е - отговаря радиоводещия - коя дума ще предложите?
- Ами думата е Тиго.
- Тиго? Момент така - чува се прелистване на голям тълковен речник - тиго,тиго... Няма такава дума! И сега, за голямата награда - екскурзия до Слънчев Бряг - какво изречение ще предложите с тази дума?
- Ми… Тиго навра у газо!
Радиоводещия прекъсва линията, и след 5 секунди гробна тишина пуска музика. Предаването продължава да върви, обаждат се разни лелки със тъпи предложения,обажда се един дядо да каже, че оня, предния байно, е комунист,но общо взето - скука. И три минути преди края на предаването се обажда поредния....
- Алооо?
- Добър ден, приятно ми е да ви чуя - веднага реагира водещия - коя дума ще предложите за участие в играта?
- Ми… Пасъм!
- Момент така - прелистване на тъмнокафявия речник.... - не, няма я! За екскурзия до Слънчев Бряг, какво изречение ще предложите?
- Ми… Пасъм аз бе, тиго навра у газо! |
| » пинко |
miska |
2006-12-15 19:54 |
| ... паднах от стола хахахахахах |
| » miska |
nuHko |
2006-12-15 19:56 |
За пръднята темите и съветите са неизчерпаеми :)))
Случвало ли ви се е да се събудите сутрин и излежавайки се в леглото да пуснете Гръмовна пръдня, която разклаща прозорците и напуква старата мазилка на тавана? Случвало ли ви се след обилно преяждане да излезете на разходка и в момент на усамотение да пуснете една от онези тихи, Лепкави и Отровно-Зловонни фъсни, след които се чувствате олекнали поне наполовина? Не ви ли се е искало, в тези почти оргазмични моменти на личен триумф, да не сте сами? Не ви ли се е искало да споделите с някого чувството на освобождение, идващо след едно такова газоизпразване? Стремежът към споделяне на радостта от преживяното е стар колкото човечеството... Или както е казал народът: "Споделената пръдня е двойна пръдня"!
Основен проблем, с които се сблъсква всеки, решил да сподели своите чувства, когато пърди, е че не всички хора на тоя свят са добронамерени и склонни да съпреживяват пръднята на ближния. Много от тях от чиста завист и злоба предпочитат да стоят далече от вас докато пърдите. Наш дълг е при всеки удобен случай да отстояваме своето право на споделено щастие, като издирваме такива хора и надлежно ги опърдяваме.
Нека условно наречем хората, с които искате да споделите пръднята си, публика. Съществува пряка връзка между силата на споделените чувства и качеството на пръднята - колкото по-силно се чува и по-силно мирише, толкова "ефектът на съпреживяване" е по-силен. От тук идва и необходимостта да търсим начини да атакуваме слуха и обонянието на публиката по-ефективно.
Съвсем логично е, когато търсите взаимност в изпърдяването, първо да си осигурите публика. Всички ваши усилия (заедно с пръднята ви) ще отидат на вятъра, ако внимателно не сте планирали така че, когато моментът настъпи, покрай вас да е пълно с хора, за предпочитане без хрема. Затова като първа стъпка си отбележете места, където има много хора. Места като улицата или стадиона не са много подходящи обаче, тъй като там миризмата и звукът, които бихте произвели, просто ще се размият в общия фон.
Веднъж намерили публика, от вас се иска да следвате двата основни принципа за постигане по-голяма ефективност при споделяне на пръднята:
1) Хванете ги натясно - принцип на малките пространства.
Изборът на тесни затворени помещения е от изключително голяма важност. Така с една пръдня удряте три заека, ако мога така да се изразя: публиката няма къде да мърда, миризмата се запазва по-дълго време, а звукът се чува по-силно и ако имате късмет, кънти.
2) Хванете ги неподготвени - принцип на изненадата.
Неподготвената публика винаги реагира спонтанно и ще имате уникалният шанс да следите неподправеното изражение по лицата на хората, които току-що сте обгазили.
Както ще видим по-долу тези принципи могат и да се нарушават понякога за постигане на по-голяма близост с публиката.
Ето някои стандартни ситуации и съвети как да ги отработим най-ефективно:
- Пърдене в асансьора
Асансьорът е може би най-доброто място са пърдене поради факта, че е тесен, затворен и обикновено пълен с хора. Само хората без въображение обаче пърдят директно, като влязат в вътре. Много по-ефективно е да изчакате някой да се наведе да си върже обувката например. Тогава просто се нагласете по-удобно, завъртете си задника в посока на главата на наведения, надупете се леко и открийте огън (принцип на изненадата). Резултатът ще надхвърли и най-смелите ви очаквания. Избраният от вас реципиент, ще бъде истински зашеметен от внезапният прилив на чувства, затова не му се сърдете ако забрави да ви благодари. Друга лесна, но много ефективна техника е просто да пръднете и да натиснете копчето за спиране. По този начин ще дадете повече време на околните да се насладят пълноценно на пръднята, с която сте ги удостоили. Идеалният случай би бил просто да предизвикате повреда, така че няколко часа да прекарате "насаме" с публиката си.
- Пърдене в колата/автобуса/влака/публичния транспорт
Превозните средства имат предимството, че събират много публика на едно място. Обикновено са затворени и предлагат ограничени средства за вентилация. Една мощна, точно разчетена пръдня, пусната в софийски автобус в пиков час има шанс да достигне до много широка аудитория и да направи много хора едновременно съпричастни с вашето щастие. За съжаление шумът, който е характерен за автобусите, ще заглуши повечето от звука от пръднята, затова ще трябва да разчитате най-вече на миризмата. Подгответе се старателно, като няколко часа преди да се качите в превозното средство, хапнете поне 3 от следните съставки: боб, нахут, престояло мляко, вкиснат компот, леко развален чесън, меки круши или праскови, кисело зеле и праз. Нагласете се така че задникът ви да сочи към лицето/лицата на някои седнал пътник/пътници. Както в случая с асансьора, един изстрел от упор би предизвикал много по-голям ефект отколкото безадресно пуснатата пръдня.
- Пърдене в офиса
Предимство на пърденето в офиса е, че имате вътрешна информация за разположението на вашите колеги и някои елементи от инфраструктурата. Например знаейки къде се намира вентилаторът или климатика, можете да застанете така, че една достатъчно мощна пръдня да обиколи максимално пространство за кратко време. Тук не бива да пропускаме и пърденето по време на бизнес срещи. Те обикновено се провеждат в малки затворени стаи и предлагат идеални условия, тъй като освен това са и шумоизолирани (принцип на малките пространства). Дори да не сте поканени на срещата, винаги можете просто да влезете за малко да се изпърдите насред стаята, да пожелаете лека работа и да си излезете (принцип на изненадата).
- Пърдене в ресторанти и заведения за обществено хранене
Егоистичните типове, които отказват да сътрудничат, когато искате да споделите своите газове и облекчението от тяхното изпускане, много често се срещат в заведенията за обществено хранене - особено в по-скъпите. Затова не очаквайте да получите благодарности, ако си пуснете душата на такова място. Въпреки това не бива да се притеснявате, защото съществува силна корелация между степента на егоизъм у хората и реакцията, която предизвиква у тях една добре насочена пръдня. Заведенията за обществено хранене предлагат много възможности за изява. Като за начало може да помолите сервитьора за затвори прозореца или да спре климатика защото ви е студено. След това е лесно, просто си изберете маса с кротко-вечеряща публика, надупете се и ... в атака! Може да обиколите няколко маси. Всички видове от познатите ни пръдни вървят на подобни места: Гръмовна (с разновидност Топовна), Картечна и Картечно-Гръмовна, Отривиста, Класическа, Мазна, Люта, Мазно-Люта, Отровна и др. Ако в заведението е шумно, можете са призовете към тишина като почукате с вилица по някоя чаша. Бихте могли също така да си приготвите и запалка, с която да си запалите пръднята (принцип на изненадата).
- Пърдене в палатка, туристически заслон или хижа
Тук отново имаме изпълнен принципът на малките пространства, затова подходящи са както звучните, така и миризливите пръдни.Избягвайте да пърдите, когато се намирате в спален чувал. Спалният чувал само ще възпрепятства звука и миризмата, които се стремите да споделите с околните. По-добре излезте от чувала и си пръднете на спокойствие. Няма смисъл да пърдите на главата на спящи хора. Спящата публика трудно би оценила облекчението, което изпитвате, когато се изпърдите. По-добре събудете човека/хората и тогава атакувайте (принцип на изненадата)! Трябва да отбележим, че публика в легнало положение, събудена по среднощ, се среща рядко и е изключително подходяща за опърдяване, затова запазете за такива случаи само най-добрите си пръдни.
- Пърдене по време на секс
Обикновено по време на секс е изпълнен принципът на малките пространства. За съжаление, когато имаме постоянен партньор принципът на изненадата е трудно постижим. За това е добре да се изпърдим още по време на първият ни сексуален контакт с даден партньор. Най-подходяща за целта разбира се е позата 69, известна още с древно-египетското си име "пръдни ми в устата". Съществува и не-по малко популярната поза "пръдни ми на кура". Последната е малко надценявана защото въпросният орган не притежава нито рецептори за обоняние, нито слухов апарат.
- Пърдене на училище или в университета
Учебните заведения предлагат много добри условия за пръдлива комуникация между вас и вашата публика. Големите размери (нарушен принцип на малките пространства) и специфичната акустика определят Гръмовния или Картечно-Гръмовния тип пръдня като предпочитан за такива места. Изберете подходящ момент, когато е тихо и действайте (принцип на изненадата). Както в ресторанта и тук можете да затворите прозорците предварително, а както при бизнес срещите и тук не е задължително да бъдете в клас през цялото време: просто стойте до вратата на залата докато чуете, че вътре става тихо, влезте, качете се на катедрата и пуснете гълъбчето. От уважение към аудиторията може да не се надупвате към тях - ако добре сте се подготвили, звукът ще се чуе еднакво добре и ако сте с лице към тях.
Ето и някои възклицания, които могат да помогнат да привлечете вниманието на публиката:
- най-стандартното "Оооооооооооохххххх...". Важно е да се произнесе с рязко и отчетливо "О" в началото и накрая съвсем да затихне.
- "Идва, идва, идва, идва....", в този момент пускате пръднята и продължавате както в предишната подточка. За подчертаване на чувствата, които ви обладават в момента, може да подбелите очи и после да ги притворите блажено.
- "Внимание"... пауза за да разберат всички кой е извикал ..."огън бий!"
След като веднъж овладеете основните техники и ситуации, може да експериментирате с по-сложни неща като:
- Пърдене в шнорхела на движещ се плувец
- Пърдене в кислородния апарат на тежко-болен
- Пърдене в противогаза на бягащ войник
- Пърдене в условия на безтегловност и др.
Нека да разгледаме и един доста специфичен случай: понякога в напъните си да изкарате по-мощна пръдня, може да се насерете. Насирането в гащите при пърдене е естествен процес и може да се разглежда като част от цялата пръдня. Следователно трябва да се стремите да го споделите с околните! Например в случая, когато пърдите върху някоя маса в ресторанта и се насерете случайно, няма нужда да се притеснявате. Просто си събуйте гащите и покажете на околните какво има там. Може даже да поведете дискусия относно цвета и агрегатното състояние на лайното. Истински съпричастните към вашето облекчение хора ще проявят интерес и даже могат да ви покажат и техните гащи за сравнение. |
| » пинко |
miska |
2006-12-15 20:00 |
| Този виц ме задави от смях :)))перфектен е:))) |
| » miska |
nuHko |
2006-12-15 20:04 |
| Да луд е :))) Хубава тема стана, трябва да я прикачат като важна :)) Аз по някое време може да пльосна и малко от любимите ми вицове :)) |
| » пинко |
miska |
2006-12-15 20:07 |
| Вица ме разби от смях:)))) |
| » :)) |
nuHko |
2006-12-15 20:10 |
Постоянно слушаме за “Правилата” от женска гледна точка.
Сега, ето и някои мъжки правила:
• Женските гърди са за гледане и за това ги гледаме. Не се опитвайте да промените това – няма да стане!
• Научете номера с тоалетната седалка. Големи момичета сте. Ако е вдигната –я свалете. На нас ни е нужно да е вдигната, на вас смъкната. Да сте чули някога да се оплакваме че не я намираме вдигната?
• Събота = Спорт. Това е като пълноунието или приливите и отливите. Оставете го така.
• Пазаруването не е спорт. И не, ние никога няма да го приемаме като спорт.
• Плаченето е изнудване.
• Ако искате да разберете нещо питайте. Нека сме наясно по този въпрос: малките намечета не действат! По-сериозните също! Най-откровенните намеци също не действат! Давайте по същество!
• “Да” и “Не” са напълно приемливи отговори за почти всеки въпрос.
• Идвайте при нас с проблем САМО ако искате да го разрешим. Това е което можем да направим. Имате си приятелки които да ви изслушват.
• Главоболие продължило 17 месеца си е сериозен проблем – идете на доктор!
• Всяко нещо което сме казали преди 6 месеца не се брои при спор с вас. Всъщност всякакви коментари с давност 7 дни не се броят.
• Ако си мислите че сте дебели – най вероятно е така. И спрете вече да ни питате.
• Ако нещо което сме казали може да се интерпретира по два начина и единият ви кара да се чувствате тъжни или ядосани – то имали сме другото предвид.
• Можете или да ни накарате да свършим нещо, или да ни кажете как искате да бъде свършено. Но не и двете едновременно! Ако вие най-добре знаете как то трябва да бъде свършено – просто го свършете сами!
• Когато е възможно, моля казвайте каквото имате да казвате по време на рекламите.
• Христофор Колумб не се е нуждаел от напътствия. Ние също!
• Всички мъже виждаме само 16 цвята – те са цветовете които са по “default” на Windows например. Прасковата например е ПЛОД. Люлякът е цвете. И идея си нямаме какво е тюркоазено.
• Когато попитаме какво има и вие отговорите “нищо”, ние се държим все едно няма нищо. Знаем че лъжете, но просто не си струва главоблъсканицата докато разберем какво не е наред.
• Ако задавате въпроси на които не искате да чуете отговор, очаквайте отговори които не искате да чуете.
• Когато се налага да ходим някъде заедно, абсолютно всичко което облечете е добре. Наистина!
• Не питайте за какво си мислим, освен ако не сте готови да говорте на теми като Секс, Спорт или Коли.
• Имате достатъчно дрехи!
• Имате прекалено много обувки!
Благодарим че прочетохте това. Да, знаем че ще трябва да спим на дивана тази вечер, но знаете ли - това не ни пречи – че то си е един вид къмпинг. |
| » не не е това за |
zvezdichkata |
2006-12-16 00:45 |
| пернишкото радио вече е уникално:) малии много бесен виц, направо е трепач:) супер, направо ме хвърли под масата:) |
| » лелее |
ti6ko |
2006-12-16 11:27 |
тая сутрин си наваксах с четенето ХАХАХАХА баси ударната доза взех ХАХАХАХА
пиНко земи се поспри малко,че ще ни изпонатръшкаш всичките:)
"фъснята"-ква е тая дума,бе човекооооо,то се не издържа:) |
| » ti6ko |
nuHko |
2006-12-16 12:03 |
:)))
Играта “Стани богат”. Последен въпрос – за 100 000 лева. Срещу водещия седи добре облечен бизнесмен, с широки рамене и черни очила. Затруднява се да отговори и водещият го пита: - Ще теглите ли жокер? - Да – отвръща мутрата – Помощ от приятел! - Да се обадим тогава на Вашия приятел... От другата страна на телефона вдига някой и мутрата казва: - А, бе, Картоф, чуваш ли ме добре! Я вземи с тебе Тиквата и Репата и елате в студиото, щото тоя не иска да дава парите!
След малко още :)) |
| » :)) |
nuHko |
2006-12-16 12:14 |
Дневник на българския нинджа
Ден 1. В нашата новобранска рота пристигна полковник. Каза ни, че ротата ще се използва за мироопазващи и диверсионни операции по нова методика. До привършване на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има несъгласни, да пишат рапорт. Разстрела е гарантиран. Ще се плащат и разноските за погребение, особено за салюти. Шокирани сме...
Ден 2. Дойде новия старшина. С обучението ще се занимава лично той. Ще се обучаваме по особено секретна методика и техника "болгарнинджа", за която и преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За демонстрация старшината уви около палеца си три метра бодлива тел. После изяде каската на ефрейтор Душегубов. Пак изпаднахме в шок.
Ден 3. Изясни се, че по повод на разстрела полковника се е помайтапил. Нищо, като се видим ще се посмеем. След обучението.
Ден 5. Учихме се да ровим бързо ями по метода на бобрите. После ги прескачахме. В края на занятието всеки прескачаше десетметрови ями.
Ден 6. Почивахме.
Ден 7. За стимулиране на отскокливостта старшината опъна бодлива тел над ямите и пусна 3ф. 220v 400 Hz. Петнадесет метра - детска игра за нас.
Ден 9. Учихме се да прескачаме огради. С двуметровите нямахме проблеми. С помощта на мъдрия старшина, бодливата тел, тока и планки с набити гвоздеи се научихме да прескачаме петметрови прегради. През нощта цялата рота избяга в селската дискотека. Оградата е само три метра.
Ден 10. Дойдоха взвод кечаджии. Построиха тренировъчна преграда 7 метра, тъй като човек физически не може да преодолеее такава височина. Под ръководството на старшината, тока и планката с гвоздеи се научихме да прескачаме 7 метрови огради. Вечерта пак бяхме на дискотека. Влязохме през покрива. Ако човек не може да прескочи 7-метрова ограда, може да я прелети. С барутни ускорители.
Ден 11. Учим се да пълзим по стените. Не се получава от първия път. Старшината ни каза, че и магаре може да се научи да пълзи по стени.
Ден 12. Пълзим нелошо, но често падаме долу. Старшината ни сложи пак дъската с гвоздеи. На нея падна редник Некрофилов. Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не пострада. Вечерта сменихме туба нафта за две бутилки ракия. Релаксирахме.
Ден 13. Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от височината и на нивото на шестия етаж започва да повръща. Не пада, защото старшината обеща да му скъса задника.
Ден 14. Най-сетне дойде командира на подразделението капитан Дърваров. Нареди на старшината да постави капани за бягащите през нощта. Заплаши ни, че собственоръчно ще отпори кожата на всеки хванат в капан.
Ден 15. Старшината пристигна със синя физиономия. Попадна в собствения си капан, които редник Петров откри и премести на друго място. Цял ден се чудихме как старшината ще си скъса задника сам. Не дочакахме зрелища. Вечерта усилено търсихме капани и сюрпризи. В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови мини, 10 атомата Калашников, три ерпегета, пет пистолета за подводна стрелба и две стенобитни оръдия с титанов сърдечник. Не се сдържахме и поставихме капани на интересни места.
Ден 16. Старшината попадна на два капана и приличаше на прясно боядисан хамелеон. Спомена родителите на цялата рота. Учихме се да мятаме вилици и лъжици. Защото старшината ни каза, че и последния глупак може да мята ножове. Утре ще мятаме чадъри.
Ден 17. Мятахме български чадър. Пробива петсантиметова дъска от 70 метра. Браво на завод Арсенал! Старшината ни демонстрира същото упражнение от 100 метра. Е той е специалист все пак. Старшината ни каза, че има модел с титановолфрамови пръчки които пробиват спокойно тухли четворки от 200 метра. Вечерта прескочихме оградата и пробвахме реактивен бумеранг по един кокошарник.
Ден 18. Дойде командира и ни разказа, че снощи в курника на един местен абориген е влетял метеорит. Строшил оградата, стената и убил три кокошки. Труповете им са негодни за индентификация. Перата аборигена реши да изпрати във фонда на мира. Ние заявихме, че при нас всичко е спокойно.
Ден 19. Обучавахме се да бъдем невидими за противника. Разделихме се на двойки и играхме на жоменка.
Ден 20. Обучавахме се да бъдем не само невидими, но и нечути, тъй като мъдрият старшина ни привърза звънчета на краката. След няколко стимулиращи ритници това се получи толкова сполучливо, че някой открадна цигарите на старшината. Изяснихме, че това е редник Смотлев, който даже е изпушил половин кутия. Старшината се ядоса и започна да псува по нинджански... два часа ние добросъвестно конспектирахме псувни. Трябва да се знае все пак как да се общува в тила на врага и с местното аборигенско население.
Ден 21. Старшината домъкна противокражбени устройства, реагиращи на вибрация. Нахлузи ни ги за затвърждаване на навиците. Продължихме да се обучаваме по невидимост, но скоро се отказахме тъй като устройството виеше при прелитането на муха на разстояние 300 метра. Освен това се нарушаваше секретността и местните жители можеха да помислят че някой краде добитък, тъй като по легендировка ние бяхме ферма за развъждане на елитни улични кучета.
Ден 22. Обучавахме се в прицелно хвърляне на шурикени по движещи се предмети - летящи алуминиеви чинии. Прелетя ято диви патици. Решихме да пробваме. Убихме двеста. После си помислихме, къде ще денем толкова месо? Продадохме го в селото. Купихме си шампанско и пихме за упокой на душите им по обичая на нинджите.
Ден 23. Разбрахме, че барутните ускорители са кът и трябва да ги икономисваме. Изпълнявахме упражнение по бързо завиване на тюрбани.
Ден 24. Дойде старшината. Обяви, че вечерта ще направим контролно излизане по местността. Първо за попълване на продоволствените запаси. Второ, за проверка усвояемостта на материала. Бойната задача бе да се проникне незабелязано в кооперативнта градина и да се извади половин декар картофи и зеле. Задачата изпълнихме успешно. Даже я преизпълнихме.
Ден 25. На сутринта дойде председателя на кооперацията с треперещи ръце, бърборейки неразбрано. След Процедурата на старшината, състояща се в изпиване на две ракии на гладно ни се удаде да разберем, че през нощта в неговата лична градина е върлувала нечиста сила. Следи няма, всички овошки са изчезнали. Десет каракачански овчарки охраняващи градината нищо не са видели и чули. За да не умре от глад върнахме половината на селския.
Ден 26. При командира пак дойде председателя на кооперацията. Целия треперещ. След 5 ракии на гладно той каза, че през нощта е поникнала цяла овощна градина, бостан със дини, а в средата на градината има двайсетметрова елха. Пет тежковъоръжени полицаи са пазили и никой нищо не е видял. Командирът му обеща да му съдейства. Изясни се, че елхата по погрешка е засята от редник Мехлюзов с цел заблуждение на вероятния противник.
Ден 27. Днес старшината ни похвали. Каза, че и такива идиоти може да се научат на полезни неща. Разбира се, не можем да пълзим по таваните като обикновени мухи, необучени в изкуството на нинджа, но за тренировка той ни налепи мухи по тавана и ние пълзяхме и ги отлепихме до една.
Ден 28. Някой от ротата по погрешка попита старшината какви пистолети и автомати предпочитат нинджите. Старшината подпали като Балканче и ни прочете лекция за това, как нинджите с един гвоздей може да претрепят цяла пехотна рота. Ръката на старшината е тежка (знаем го) и не преувеличава. А всякакви там пистолети само смъкват надолу гащите на истинските нинджи. Старшината ни каза под секрет, че ако грамотно хвърлим стол, може да съборим и вертолет. За гаранция, разбира се, най-добре е да се хвърлят два стола. Един в муцуната, един в опашката. Ако краката на стола са от волфрамов карбид, то и танка не е преграда.
Ден 29. Обучавахме се да хвърляме куршуми от пистолет Макаров. Към края на деня Петров така добре се обучи, че улучваше мишената 100 от сто метра, въпреки че, стреляйки с пистолета не улучи нито веднъж. Истински нинджа. Старшината ни заповяда да подготвим по-големи мишени за стрелба с гири.
Ден 30. Обучавахме се да ловим куршуми със зъби. За демонстрацията старшината си сложи специално чене с титанови зъби. Заради икономии вместо куршуми ползвахме жълъди.
Ден 31. Тежък ден. Сутринта капитана и старшината донесоха един чувал с бутилки. За тренировка ги счукахме с голи ръце, а после играхме право хоро върху парчетата. Вечерта старшината с потаен глас ни заповяда да се съберем в тренировъчната зала с прибори за нощно виждане. Започна истинската част от обучението по болгарнинджа. В пълна тъмнина, заради мерките за секретност, заобиколихме старшината. И той ни каза основния принцип. Да шокираш противника. Старшината извика Петров да го нападне. Петров замахна с ръка. Старшината отстъпи крачка назад и започна странни движения, наподобаващи канкан, само че с особено извиване на ханша. Петров зяпна от учудване. В следващия момент старшината направи крачка вляво, здраво изрита Петров по топките, мина зад гърба му и с корда 0.45 започна да изпълнява удушаваща техника. Петров падна, старшината направи двоен пирует, премина на бегом тавана и застана от другата му страна. Бяхме шокирани. Старшината ни пусна музика и започнахме от канкана. Тренирахме цяла нощ.
Ден 32. Учихме се да се бием с хладни оръжия. За оръжие използвахме дръжките на кирки. Накрая подържахме истински меч. Аз даже го пробвах със зъби. Истински.
Ден 33. Продължихме обучението с хладни оръжия. Старшината ни направи демострация по бързо одиране на заек с бръснарско ножче. После ние тренирахме. Месото събрахме и вечерта хапнахме заешко. Пихме за упокой на душите им. После лазихме по тавана и бихме мухи.
Ден 34. Дойде председателят на кооперацията. С много треперещи ръце. Разказа ни, че на сутринта като отишъл да храни зайците, намерил вътре каракачанките, кротко пасящи трева. След стандартната процедура на старшината си тръгна огорчен. Цял ден тренирахме координация на движенията на езика при прицелване и изстрелване на плюнка по мухи. Старшината ни каза, че при упорни тренировки с плюнка може да се убие и слон.
Ден 35. Дойде пак председателя. С изключително треперещи ръце. Не можеше да говори. Само ръкомахаше и сочеше към кооперацията. Под командата на мъдрия ни старшина отидохме там. Какво да видим. Зайчарника беше надупчен като швейцарско сирене. По тревата се разхождаха зли нутрии, а каракачанките кротко лежаха на покрива, тревожно и уплашено гледайки надолу. Старшината издаде особено свирене, от което козината на нутриите окапа и те се натръшкаха за секунди на земята. След това председателя подписа протокол за неиздаване на държавни тайни.
После се обучавахме да пълзим по стени с огледала по метода на мухите. Добре, че сме натренирание и падането върху гвоздеите не ни прави впечатление. Вечерта беше скучно. Всички мухи бяха избягали. За това пък направихме един лов на хлебарки с приборите за нощно виждане.
Ден 36. Хванатите хлебарки боядисахме в синьо със зелен кант и продадохме в зоомагазина като екзотични паяци от Коморските острови. Вечерта празнувахме 36 ден на обучението.
Ден 37. Косихме трева. С голи ръце, защото мъдрия старшина каза, че всеки глупак може да коси с косачка.
Ден 38. Обучавахме се да летим с въздушни балони. Петров се закачи на двайсет киловолтов далекопровод, но оживя. Прелитащото ято гълъби от удивление попадна в плосък свредел.
Ден 39. Дойде председателят и каза, че пуйките му са се побъркали и са си устроили масов стриптийз. Попита дали да ги усмърти с лопата или да чака метеорита вечерта. Обяснихме му, че пуйките страдат от лятна шизофрения. А ние се питахме кой идиот е дал на пуйките да кълват марихуана. Смотлев си призна.
Ден 40. Обучавахме се на маскировка. Петров се вживя и маскирайки се като щъркел изяде три килограма жаби. После повръща. Дълго и мъчително. Некрофилов се престори на мъжки мечок и опъна една стръвница. Вечерта стръвницата чакаше на портала с три кошера мед и четири овена. Празнувахме с овнешко.
Ден 41. На сутринта дойде председателят и със сълзи на очи ни разказа, че кошерите му ги няма. Расовите овни също. Тъй като това беше последния ден на обучение в базата, почерпихме го с овнешко. Старшината по случай завършването на етапа поизнесе прочуствена реч и подари на подразделението един нинджански меч, който е държан от самия Маклауд.
Ден 42. Спахме до обяд. По едно време дойде един лейтенант и ни събуди. Събрахме си багажа. С цел спазване на секретност пътувахме в един хладилен прицеп до новия полигон близо до Дивдядово.
Ден 43. Пристигнахме на полигона. Разтоварихме багажа. След това тренирахме синхронно хъркане по леглата.
Ден 44. Дойде подполковник и ни съобщи, че той е началник на полигона. Каза ни, че ще усвояваме управление на армейски средства за придвижване.
Ден 45. Дойдоха инструктори и ни раздадоха мотоциклети. После ни прочетоха лекция, че мотоциклетите са три вида. Триколесни за деца и пенсионери, двуколесни - за обикновени хора и едноколесни за професионалисти. Рабира се, така е, и ние от опит знаем че еднокраките пехотинци най-добре бягат. Повозихме се добре, само дето инстукторите крещяха в несвяст, че телеграфните стълбове трябва да се заобикалят, а не да се минава през тях.
Ден 46. Инструкторите опънаха стоманени въжета. Но ние не се уплашихме и ги прегризвахме в движение. Като истински болгарнинджи...
Ден 47. Обучавахме се да прескачаме бариери. Петров пак се вживя и премина през тухлената бариера. Останалите елегантно прескачахме, държейки мотоциклетите в зъби. Инструкторите плакаха. От възхищение.
Ден 48. Инструкторите решиха да преминем на въздушни средства. Закараха ни в хангара с вертолетите. Некрофилов пробва опашното витло на единия със зъби, после отхапа антената. Инструкторите не забелязаха.
Ден 49. Започнахме с вертолетите. Те са абсолютно нови и никой не е летял с тях. Оказа се, че лопатките на винтовете им са титанови и не се поддават на ухапвания.
Дойде инструктор и ни чете три часа - физически смисъл на теорията на полета на хеликоптери. След три часа Некрофилов, комуто омръзна да спи, го прекъсна по средата с думите че за нас е важно да знаем за коя ръчка да се държим при полет, а да управлява вертолет всеки глупак може.
Ден 50. Инструкторите ни показваха предназначението на агрегатите във вертолета. Петров веднага запита за предназначението на петте чифта червени педали в транспортния отсек, на което инструкторът отговори, че те са за аварийно развъртане на витлата при отказ на главния двигател. След това четири часа тернирахме на сухо да въртим педали.
Ден 51. Учихме се да излитаме. Аз веднага след излитането поставих вертолета с колесника нагоре. Инструктора, в резултат на непривичната гледка, загуби ориентация, но след това уверено приземи вертолета. От възторг го хвърляхме половин час във въздуха. Докато заспа.
Ден 52. Днес за Петров беше черния вторник. По време на полета той строши ръчките за управление и при кацането възникна проблем. Наложи се да го свалим с два стола - единия в носа, единия в опашката. Да ни видеше старшината...
Ден 53. Учихме се да летим в строй. Защо? Никой не можеше да отговори. После се обучавахме да преодоляваме препятствия. Полетите със слалом между дърветата са голямо забавление. И полезно, нарязахме 70 кубика дърва за зимата.
Ден 54. Отработвахме атаки по наземни цели. Петров имитираше сирена с цел максимален психологически ефект върху противника. Обаче сгрешихме и вместо мишенното поле атакувахме ферма за щрауси. Грешката си я забелязахме тогава, когато видяхме някакви огромни мутанти кокошки, панически бягащи през прозорците.
Ден 55. Дойде подполковника, бесен. Каза че заради уплахата мъжкият щраус е станал импотентен. Изразихме съчуствие. Посъветвахме го да изпрати щрауса на курсове по психотренинг по методиката на Зигмунд Фройд.
Ден 56. Завършваме обучението. Вечерта си направихме малък банкет. После тренирахме лазене по стени. И мухите бяха достатъчно. На другия ден ни очакваше стрелкови полигон.
Ден 57. Сутринта при строги мерки за секретност, маскирани като зелени барети отпътувахме за полигона. Пристигнахме и веднага ни назначиха инструктор. Той демонстрира уменията си като с плюнка от 15 метра извади окото на бягаща хлебарка.
Ден 58. Обучавахме се да стреляме с пистолети. С крака. С ръце всеки глупак може. Така или иначе, не ни интересно. По-късно забелязахме че пистолетите може да се ползват като бумеранг. Лошо, но летят.
Ден 59. Показаха ни автомат Калашников. От гледна точка на нинджите това е добра тояга. А ако добре се заточи ножа, които се нарича щик, може да се коси трева. За зайци.
Ден 60. Учихме се да стреляме с автомати. За наш кеф изразходвахме 30 сандъка с патрони и окосихме тревата на цялото стрелбище. Гилзите, разбира се, събрахме с лопати.
Ден 61. Учихме се да разглобяваме и сглобяваме автомати. Петров сглоби от три различни автомата нещо, от което инструкторът ахна от възхищение.
Ден 62. Обучавахме се да стреляме със Стрела 3. Некрофилов пробва да стреля в окото на катеричка. Улучи. На огледа намерихме няколко опашки, едната от които свинска.
Ден 63. Обучавахме се да стреляме с минохвъргачка. Незабелязано сложихме над мината едно паве. При изстрела мината полетя на едната страна, а павето на друга. Инструкторът авторитетно заяви, че това е мина с разделяща се бойна глава.
Ден 65. Изучавахме оръдия. Теоретически. Защото инструкторът се бои даже да си представи резултатите от наши стрелби.
Ден 66. Най-сетне ни качиха на танк. Душегубов влезе първи. След три кръга от танка се извиха кълбета дим. Спря. Зрелището бе отвратително.
От клаустрофобията съчетана с неустойчив вестибуларен апарат, Душегубов сърцераздирателно повръщал върху електромашинния усилвател на купола. Направил късо съединение. Включила се противопожарната инсталация. Инструкторът излезе от танка с измръзване на пръстите на ръцете 2 1/2 степени. Вечерта Душегубов направи тренировка на вестибуларния си апарат, ходейки по опънато на пода въже.
Ден 67. Учихме се да стреляме с танка. Преминавайки покрай храсталаците Некрофилов забеляза някакво движение и стреля с осколочно фугасен. От храстите с див рев и с бинокъл на гърдите изскочи мечката стръвница и започна да разхвърля кожата си. Ние се спуснахме след нея и я заловихме. Оказа се, че стръвницата не е мечка, а зла арабска терористка, специално изпратена от таен Пелменистански шпионски център. Терористката беше подложена на жестоко мъчение. Най-напред изскубнахме с кола маска косъм по косъм мустаците й. След това изрязахме ноктите и й изтрихме лака. Когато започнахме с гората на хълма, тя не издържа и си призна всичко. Записахме показанията. Изпратихме Некрофилов в лечебницата за проверка. Терористките са нещо опасно. Носят със себе си бактериологично и биологично оръжие.
Ден 68. Изпратихме терористката в центъра. На излизане тя крещеше Хуйвам, Хуйвам. Огледахме се, но човек с такава фамилия при нас нямаше. Объркала се е горката.
След обяд учихме да хвърляме гранати по танка. Петров улучи дулото на танка, след което от вътрешността излезе танкист, целия в черни сажди и многократно спомена роднините на Петров по женска линия.
Ден 69. Сутринта ни вдигнаха много рано. Разбрахме, че ще ходим на нов полигон да усвояваме чудеса на диверсионната техника - делтаплани. С цел маскировка ни натовариха в една полупразна цистерна за изпомпване на фекални води с надпис "Златната ръка". След тричасово пътуване пристигнахме на секретен полигон. Посрещна ни сержант Кънчо Кънчев, който за маскировка носеше на главата си шапка ушанка тип пустинна буря. Поизмихме се и решихме да се разтъпчем из секретния полигон. Наловихме змии и жаби и ги изпекохме за заблуда на вероятния противник.
Ден 70. Дойде сержантът и ни заведе в един бункер с противоатомна защита. Там съхраняваха строго секретните делтаплани. Сержанът ни чете лекция за принципа на действие на делтаплан с пулсово реактивен двигател. Оказа се, че реактивния двигател работи с метан, който с цел екологичност, се изработва от човешкия организъм. За целта в течение на три дни преди полети трябва да се мине на спец режим на хранене с усилено присъствие на бобови култури и кисело зеле. После ни показаха самия делтаплан. Чисто черен с надпис made in Bulgaria. Сержантът реши да ни покаже възможностите на делтаплана. Направи демонстрационен полет с елементи на висшия пилотаж. Разбрахме, че най-сложната фигура в пилотажа е поставянето на пластмасовата тръбичка, захранваща двигателя към работния газ.
Ден 73. След три дни усилено хранене със смилянски боб с кисело зеле дойде дългоочакваният момент. Сутринта започнахме подготовка за полети. Делтапланите бяха изнесени от бункера, привързаха ни с ремъци, към задника на всеки от нас присъединиха пластмасова тръбичка за захранване на реактивния двигател. Първи стартира редник Смотлев. Сержантът поднесе запалка тип Ронсон към соплото. Смотлев на тласъци излетя. Намирайки се на два метра във въздуха Смотлев изпусна управлението на вектора на тягата и делтаплана рязко започна да набира височина съпроводен със режещ звук пррррррррррррррррррр.
Смотлев се изплаши. Опита се да кацне, но не успя. После се опита да спре притока на газ, но беше здраво привързан. Сержантът каза, че може да се прибере чак след като горивото свърши. Смотлев кръжа над полигона до полунощ и най-после се приземи. Останалите летяхме нормално с изключение на Душегубов, който след излитане започна да повръща. Двигателя загуби тяга и Душегубов се приземи на пет километра от полигона. После мъкна делтаплана на гръб.
Ден 74. Обучавахме се да катапултираме от учебен стенд. Петров катапултира така, че падна в гората. Върна се яхнал елен лопатар и с чувал гъби на гърба. Имайки примера с мечката стръвница, помислихме че Петров в обърнал резбата, защото лопатаря беше мъжки. Ударихме му ножа. После ядохме лопатарско с гъби и пихме за упокой на душата му.
Ден 77. След три дни зарядка с боб имахме нощно тактическо учение с бойни стрелби. За целта селското население в радиус от 30 километра бе евакуирано. Към десет вечерта излетяхме. Сержантът ни даваше старт със запалката, нахлузил изолиращ противогаз. В тъмнината объркахме мишенното поле и след трийсетминутно кръжене атакувахме светещи постройки. Бяха ни нещо познати. Петров включи сирената и от прозорците на сградата заизскачаха огромни кокошки мутанти. Обзе ни мрачно предчуствие. Бързо се върнахме на полигона.
Ден 78. Мирното селско население се завърна в родните села. По този случай ни устроиха малък банкет. Изядохме едно прасе и изпихме пет каси бира. Следобед дойде полковника от съседния полигон. Със сълзи на очи разказа, че сутринта е намерил всички щрауси с разстройство. До обяд разгребвал последиците от разстройството. Сержантът му каза за успокоение, че птичия тор е много скъп и може да го продаде на селяните.
Ден 79. Нашето обучение е към своя край, обяви капитан Дърваров, пристигайки на полигона. Дадоха ни десетдневен отпуск.
След него заминаваме на мироопазваща мисия. |
| » :(( |
nuHko |
2006-12-16 12:17 |
Предният пост се дублира, вече съм го сложил тук ...ама се обърках хахахах
По какво се различават жените на възраст 8, 18, 28, 38, 48 и 58 години?
8 години - слагаш я в леглото и й разказваш приказки.
18 години - разказваш й приказки, за да я сложиш в леглото.
28 години - за да я сложиш в леглото не са необходими дори приказки.
38 години - тя ти разказва приказки, за да те сложи в леглото.
48 години - съчиняваш си приказки, за да не ти се наложи да легнеш нея в леглото.
58 години - не излизаш от леглото, за да не слушаш нейните приказки. |
| » пиНко |
ti6ko |
2006-12-16 12:52 |
| не се коси!аз пак си го изчетох!това за болгарнинджа е велико,може да се приема по всяко време:))) |
| » :)) |
nuHko |
2006-12-16 12:55 |
- Добър ден нямам интернет
- Ще ме извинявте за въпроса но все пак компютър имате ли
- Да
- Ясно,а лан карта
- Да
- А драивери за нея
- Да
- Сигурни ли сте че сте си прекарали интернет
- Да
- Проверете отзад кабела
- Ами не мога много е тъмно
- Ами светнете си лампата
- Няма ток |
| » :)) |
nuHko |
2006-12-16 12:57 |
Сиганската спяща красавица
Ся, Мемет, некогаси на един ного тъпо кралица му са ражда един, ама
псилютно грозен дащеря. Ма токлу грозен - смрът. Като го погледнеш и
напрао ти спира чесовника. И затва кат дошли феите на кърщенето, и
сичкото са мръщи и като иде до леглото на принцеста, сичкото повръщал.
Обачи, имало един добро фея, и той каза:
- Ми, фаф тва ден, кога те тва изрот тука напрай шеснаесе годин, ша са
наръга сас един шило в гъзъ и ше баялдиса, за радос на родата.
- Анджък, ашколсун, мерси! - казал кралицата. Щот са, то верно майка
му, ама гледа реално на нещтата.
- Ше баялдиса - мъди! - викнало Злото фея. (То ного са ядосал че са го
туриле най-близо при креватчето, и не мое си напрай джамбурето - кво
апне или пийне - венага връща) - Ич нема а пукяса, ми кат са избуши
сас шилото, само ше успива, и като идва Прекраснуту принц да го цуне,
тогаа ши става.
И аман-заман, нема кво да прайш. Кото - такова. Минава бая годин и
малкото принцеса пурасва и стана най-грозния девойка ф Млечното път.
Толко грозен, че даже мухите не го каца. И като прай шеснаесе годин,
некаф обущар толко са сплашва като го видя, че почва да бега и спуснал
шилото. И нали са сещаш, Мемет? Тва кат вижда шилото и давай, да си го
завре у гъзо. Щот не само грозен, ми и прос. И ляга и почна да хърка.
Ама хърка ти казвам - бичи. И хорат не може заспива от хъркане, и
фащат, и го затварат на една кофчег, и го носат на гората, и го
затрупали там ф един дупка, и даже неколко народ ударили една кючек
отгорето. То даже майка му викал да го фърлат на морето, ама те казали
че нали, тва друго прикаска и така.
И отива майка му при Злото фея, и са моли и вика:
- Ама мола ти са ма, кажи кога ше са сабуди мойто щерка ма, кажи, та
да знам, та ф същата мумент да са знасям ф чужбина. - Толку ного и бил
мъка за щерката.
- Кат са намери принц, тогава ше са збужда, дееба и киликанзера истръпнал.
- А! Кой тва идиот, дека ше го пуглежда на мойто щерка,ма?
- Любоф кьораво, ма. То по-чапрашък от дрисня, ма. И по-кьораф от
Стиви Вондар. Ши са намери.
Такъф вест, направо сасипва горкото кралица. Не могло да преживява тва
майчинската сарце и издъхва от мачителен смърт след осемдесе и седем
годин.
И след сто лазарника, Мемет, през онва гора минава една принц. Не било
баш такъво, кво казал феята. Било алкохолик и коцкар - да си ебе
мамата. Ебало какво добара - живо и умряло. И некои му викали
"Некрофил", ама него му било през...нали, щот и без тва не са родило
ного умен, апа и сас времето, по-прос станало.
Усеща по един време принца, а! Велисипета нещо тресе. А де! Слиза от
транспорта, свалил каската - слуша : "Рррррръъъъмх - хъъъъъърф!". Ай
сиктир. Първо си помислило, абе нещо на ушите му стана, ама после са
усеща - тва под земята нещо хърка.
- Абе кой заспал тука бе? -вика, и веднага са сети че само женско мое
така яко да бичи. И го фанал яко некро...тва, любофта. И са фарлило на
земята и копа. И изкопва кофчега. И таман продупчило един дупка на
необходимия место, и аха, таман сваля гащите, и слуша отвътре:
- Ааа, давай първо да са цалувами!
Абе кой тука хухавели,бе? Фаща и расковава целото капак, и кат
поглежда - веднага пада ф несвяс. От ужас очите му исфръкна и той -
долу. Комоцио.
И принцесата вика:
- Адеее, раздават принцове! - и му са фърля отгоре, и докат още не са
опраил го......така. И, чудо! Грозното принцеса са превръща на още по
грозно жаба. Крастаф. По едно време пича са осеферил така леко и гледа
- некаф кофчег и един жаба. " Ебагомайката, колко пих фчера бе?" И си
мисли, че на друго прикаска, и фаща и цалува жабата. Обачи жабата
стана мнооого красиф принцеса, и вика: Давай да са женим! -И тоа вика
убаво, и фаща и го надупва. И после тръгна да си отива, и красивото
принцеса казал: Ами каде, бе ко стана сас жененето? - и тоа като са
ядосва , и траааас - набримчи го един тукат. И красивото принцеса са
превъртял двама пъти фаф въздуха, и са избуфтя на земята и пак станал
жаба. Тва гледа и не верва. Аре пак цалува - пак красиф принцеса - аре
пак го напънал, после пак -траааас тукатите - пак жаба. А! Аре трето
път - пак така.
И принца мисли, мисли и вика:
- Разгеле, най-накраа нещо полезно ф тоа живот скапан. - и прибра
жабата ф джоба. И оттогава са опрай.
И така. |
| » Какво не трябва да казваме по време на секс |
nuHko |
2006-12-16 13:01 |
1) вътре ли е вече?
2) и това ли беше всичко?
3) ти кво ? ебаваш ли се с мен?.
4) (звъни телефона) ало? Ааа, нищо, а ти?
5) а стига бе, трябва ли да плащам сега?
6) да ти се обаждам ли утре?
7) ооох, мамо, мамо, мамоооо!
8) ооох, тате, тате, татееее!
9) обаче на тъмно изглеждаш по-добре.
10) aaaa, това определено беше по-готино, отколкото с бившето ми гадже
11) сори. Помислих си, че влиза в другата дупка
12) моля те, не казвай на мъжа/жена ми
13) имаш същия сутиен като майка ми
14) пфууу, тва е гадно... много мърда
15) ще свършваш ли вече? Трябва да ходя на родителска среща
16) надявам се не очакваш повишение за свършената работа
17) смятам, че заслужаваш повишение
18) боооооже, ама само това ли можеш? аре, че ме заболя гърбът от мисионерска.
19) не ти ли казах, че имам херпес?
20) след това, мисля, че трябва да се оженим
21) побързай де, след малко почва мачът
22) гладен(на) съм
23) жаден(на) съм
24) бзззззззз.
25) ти кво? Опитваш се да бъдеш забавен(на) ли ?
26) ше ме закараш ли до нас после?
27) ихааа, тия истински ли са?
28) между другото, искам да ти кажа, че се разделяме
29) тази миризма от теб ли е?
30) никога преди ли не си правил(а) това?
31) охааа, никога не съм виждал такива (след което разтваряш широко ръце)
32) знаеш ли кво правят богомолките след секс?
33) толкова много приличаш на сестра (брат) си
34) ама майка ти е много сладка
35) как се казваше?
36) на сутринта тук ли искаш да ме видиш пак?
37) още веднъж ли? Аз едва не заспах първия път...
38) ама ти тъкмо започна?!?
39) ебати, ти си добра почти колкото 9-годишно момиченце бе. трябваше да ми кажеш по-рано
40) не пипай там!!!
41) искаш ли да си поръчаме пица?
42) мисля, че татко подслушва зад вратата
43) усмихни се за скритата камера, бейби
44) свали тоя шибан шлифер от делфинчето
45) махни си ръцете от там
46) а бе, мисля, че презервативът се скъса преди около 10-на минутки
47) така си и знаех, сутиенът ти е с подплънки
48) прикривайте ме момчета, влизам
49) влизай! влизай! влизай!
50) по вражеския окоп, огъъъъън!
51) божкееее, ама тва много късо бе?!?
52) задръж за малко, само да сменя ТВ програмата...
53) а бе кво мирише на риба?
54) става ли ако мама (и/или) тате се включат и те?
55) най-добрият ти приятел се справя по-добре, пич
56) надявам се нямаш нищо против, че не си събух чорапите (шушоните, наполеонките, клина, кюлотките)
57) побързай де, двигателят на колата е запален и само харчим бензин
58) замъгляваш ми огледалото за обратно виждане
59) ше ми дадеш ли назаем 5 кинта?
60) чу ли това? Къв беше тоя звук?
61) спри да мучиш, много е тъпо
62) млъквай, кучко ! (по-лошо е ако жената го каже)
63) знаеш ли, че не си чак толкова привлекателен(на)
64) извинявай, не те чух
65) кво? И аз те обичам, ама нека се концентрирам малко повече сега
66) спри да ме прекъсваш, мамка му
67) трябва да се изсера
68) дали изключих ютията?
69) дъхът на устата ти ме плаши
70) (започне да си тананика нещо на Slipknot).
71) може ли да се обадя по телефона? Както и да е, продължавай де
72) няма нищо, миличък, ще си представям, че ти е по-голям
73) боже, как ми се иска да си истинска жена
74) кога ше си обръснеш краката най-накрая?
75) между другото, като идвах насам, мисля, че прегазих кучето ти
76) оооох, спаскеее, спаскееее, т.е. донкеее, мамка му
77) кърмата ти е същата като на мама
78) уф, че си косматаааа
79) постоянното ти омекване ме довърши...
80) става ли ако повече никога не се виждаме?
81) май забравих да ти кажа, че си хванал(а) тения от котката ми
82) не ми прави такива физиономии, дракула не е сред живите
83) изведнъж ме заболя главата
84) офффф, много си отегчителен(на).
85) харесват ми цицоранките ти.
86) лапай бахура, кучко.
87) колко пари имах да ти връщам?
88) как може и двамата да имаме хуйове?!?
89) как ше си отгоре? Толкова си дебел, че ше ме изшкембиш
90) гъзъ ти много космат ма (тва го казва мъжът).
91) използвай си средния пръст, по-голям е
92) е трябва ли всичките ти роднини да ни гледат ?
93) ще опитаме пак малко по-късно, когато и ти ще ме задоволиш
94) разкарай се, сам(а) ще си го направя
95) ще подържиш ли този хамбургер за малко
96) мека си като офцъ. Отвън и отвътре
97) ама да знаеш, че го правя, само щото съм пиян(а)
98) мама ме научи на това
99) колко сладко... да имаш толкова много косъмченца по цицките...
100) тъпа путка!!! че моите цици са по-големи от твоите, ма
101) трябва ли да питам защо пичката ти кърви?
102) тва ми домашното плъхче, викам му Ваньо
103) ако ти не можеш да довършиш започнатото, ше си намеря друг(а) за това
104) такова ебане не съм имала, откакто спрях с курвалъка
105) преди бях жена
106) искаш ли да си сваля стъкленото око?
107) НЕ, не обичам интелекта ти. Просто няма как да го изчукам
108) мога ли да кажа, на гаджето си за това, което правим?
109) почвам да изтрезнявам, а ти да ме стряскаш все повече...
110) ама ти сериозно ли искаше да си сложа презерватив?
111) не си по-добър от моя брат
112) ощеееееее!!
113) запари ми на дупкатаааа!!!
114) не бе, просто искам да видя колко пръста ще се поберат вътре
115) побързай де, закъснявам за лекции
116) ОК, започвай... оооох, толкова е... СВЪРШИ ЛИ ВЕЧЕ ?!?
117) ти изобщо виждаш ли някога първичен инстинкт
118) свършиха ми презервативите, аре да си сложа един чорап?
119) стига си се въртяла, ше ми разлееш бирата
120) аз не ти ли казах от какво са тия ранички и сърбежите?
121) кво танцуваш в момента? Стига с тия кючеци
122) (рецитиране на 10-те божи заповеди) .
123) май се посрах на леглото ти
124) разбира се, че не те обичам
125) ше ти го кажа ясно: д-ъ-х н-а м-е-н-т-а |
| » :)) |
nuHko |
2006-12-16 13:04 |
20 ПРИЗНАКА, ЧЕ СТЕ ОТ ПРОВИНЦИЯТА(или роднина на тризначките)
1. За вас “МакДоналдс” е скъп ресторант с вкусна храна и изискано обслужване.
2. Считате 100 долара на месец за висока заплата.
3. Повече от всичко на света мразите софиянците. Най-често се обръщате към тях със “селяни”.
4. “Москвич” – това е добър автомобил, а “Жигули” – истинска лимузина!
5. Ходите на вилата не за да почивате, а за да работите.
6. Купувате си битова техника от световно известните марки “Sonie”, “Panasonix” и “Pieonnear”, както и дрехи на най-добрите световни производители “Badidas”, “Naik” и “Ribok”.
7. Симпатизирате едновременно и на царя, и на комунистите.
8. 300 грама ракия на ден – за вас това не е алкохолизъм, а просто в реда на нещата.
9. Вместо “Извинете”, казвате “Опааа!”.
10. Любимият ви хипер-маркет е “Илиянци”, а ЦУМ – нещо като къща-музей.
11. Качвате се с подскок на ескалатора.
12. Настръхвате от вълнение в метрото.
13. Където и да отивате – минавате през гарата, защото ви е страх да използвате непроверени маршрути.
14. “Интернет клуб” ви звучи като публичен дом.
15. Когато ви кажат “кликни” – клякате.
16. Бързо се сближавате с шофьорите от “Градския транспорт”, тъй като само те слушат вашата музика.
17. 20 лева за такси до Центъра ви звучи нормално.
18. Отнасяте се връждебно към банкомати и врати с фото-клетка.
19. Дънки, комбинирани с хавайка е последния писък на модата.
20. Докато пиете кафе във Виенската сладкарница – тайно набирате собствения си мобилен телефон. Вдигате след края на мелодията и провеждате кратък, но шумен разговор. |
| » :)))) |
nuHko |
2006-12-16 13:10 |
Повечето мъже си представят как, само като си събуят гащите, и гаджето отсреща ще се разхълца и ще получи един бърз съзерцателен оргазъм при вида на онова нещо, което сме свикнали да наричаме пишка, хуй, кур, пишка, бухалка, тояга, суровачка, пушка, пищов, патка, микрофон и дори мъжко достойнство...
Всъщност нещата, които можете да чуете от устата на една жена, не винаги са от най-приятните...ебаси!
1. Пушила съм джойнти, по-дебели от тва.
2. Ъъъъъъъъ, да, симпатично е...
3. Какво ще кажеш просто да се гушкаме?
4. Да знаеш, с пластична хирургия всичко се оправя.
5. Мога ли да му нарисувам очички и усмивчица.
6. Брей, а краката ти са толкова големи!
7. Ами добре, ще поработим по въпроса.
8. О, не... (внезапно главоболие)!
9. (смее се и сочи с пръст) И ти ли, Брутчо, и ти ли, синко?
10. Мога ли да бъда честна с теб?
11. Ахааа...това обяснява колата ти!
12. Може би, ако го поливаме редовно, ще порасне.
13. Защо Бог ме наказва така?
14. Е, поне няма да трае дълго.
15. Никога не съм виждала подобно нещо преди. как се казва на латински? smalicus penischus
16. Но все пак работи, нали?
17. Изглежда неупотребявано. Пазиш ли гаранционната карта?
18. Може би изглежда по-добре на дневна светлина.
19. Абе дай направо да минем към цигарите?
20. Да не ти е студено?
21. Може, но само ако ме напиеш преди това.
22. Това да не е оптическа измама?
23. Какво е това? Ако го гледам с лупа нали няма да го изгоря със слънчевите лъчи?
24. Хубаво е, че имаш и други таланти!
25. Надявам се, че е в комплект с помпичка!
26. Миличък, мисля, че току що открих нова елементарна частица...
27. Скъпи, казват, че хубавите неща ги продавали в малка опаковка...
28. Нали няма да ме гъделичкаш много?
29. Теб съм те виждала някъде... В института по микробиология
30. Ама аз исках да правя секс с мъж!
31. С какво го пълниш това?
32. Бейби, моля те не мисли толкова много, време е мозъкът ти да освободи малко кръв за анатомията ти
33. Ако го погаля дали ще излезе малък арабски дух от там, който да изпълнява 3 желания? |
| » ей пинко |
miska |
2006-12-16 13:11 |
| Не се "уаквай" и спри да прочетеме написаното:))) |
