| » Моите надежди не умряха, |
chae_shukarie |
2007-02-01 14:39 |
| може би техните, но отсега нататък ще чета постовете ти, та да добия някаква представа ... |
| » ***Kak ste sladuri!? |
nefertiti2 |
2007-02-01 16:42 |
Usetih ne6to mai i tuka se prokradva i suska i sus nokti mai dere.
Oburkal putq qvno nqkoi, vuv forumnoto ni pole.
Shhhht,tihi4ko te molq,ne razrushavai sladostta,ne sme v nevolq,a na volq dobri dushi4ki
pishat -dobrota.
Kavgi i razni loshi misli na praga ostavi,ne mogesh li? Togaz idi si, na nas i bez teb ni e dobre.
|
| » *** |
nefertiti2 |
2007-02-01 16:50 |
Zapochva Put ot moq prag-
bezkraen,ograden s treva.
Uvle4en v negoviq bqg,
i az shte trqbva da vurvq,
da vlacha mornite peti,
dordeto stigna drum golqm,
subral puteki i mechti.
A posle nakude?Ne znam. |
| » Нефертити, |
chae_shukarie |
2007-02-01 17:32 |
| наци сутрин те изпуснах за минутка само. Довечера къде ще хайманиш пак, а? Няма ли да се присъединиш към нас, новата тема уж беше февруари, но някой е делна снощи. |
| » |
AK |
2007-02-01 18:17 |
КОГАТО ВЛЕЗЕ (КОТКА ЛИ) ПО КОТЕШКИ,
пияницата вдигна тост,
монахът се прекръсти "Господи!",
а стражата очите не залости.
Защото влезе (котка ли) по котешки,
самоубиецът есето поотложи.
Факир бръснарските му ножчета
преглътна като прасковени кожици.
И щом излезе (котка ли) по котешки,
тълпата в черепа ми се потули,
а в мен остана само глухият
и сляп ловец със сак за пеперуди.
Въобразил навлизане в живота ми.
автор Станислав Градев
|
| » |
AK |
2007-02-01 18:36 |
СПОМЕН
Je n`ai pas oublie, viosin de la ville
Notre blanche maison, petite mais tranquille.
Charles Baudelaire
Бе домът геометрия, скочила в зеленината
глухоняма на парк, чийто статуи - хора без ключ - се
шляеха по алеи, лишени от кривина; та
прозорците светваха, неясно кой на кого е.
Листният шум, явно сумирал вариантите
на зависимост от съдбата (често, щом се стъмни),
ползваше криволиците - в гледната точка на лампите
това беше достатъчно волфрама им да нажежи.
Но бяха спуснати щори. Прохрусквайки монотонно,
чакълът свидетелстваше не толкоз за някой гост,
колкото за тържеството на мъховата бездомност,
доставяна чрез него от околността. След полунощ
облаци, възпитаници на най-висшите школи
за неясност или просто за повдигнати глави,
със пухен дюшек бащински прикриваха голия
космос от дивия сбор на правите ъгли.
Авт. Иосиф Бродский
превод Димитър Калев
|
| » *** |
nefertiti2 |
2007-02-01 18:58 |
| I kude se namira tova nai-spokono mqsto,koeto avtora e vigdal,poseshtaval? |
| » .... |
anonime |
2007-02-02 01:30 |
Когато си помисля, че и ти
ще си отидеш някой ден от мене
и подир тебе пътните врати
ще се полюшват празни и студени,
и небесата ще се вкаменят,
и птиците от скръб ще остареят,
а аз ще стана празен кръстопът,
по който само ветрове ще веят,
едно небе ще смазва моя гръб,
в гърдите си ще нося тежък камък
и хорските усмивки ще са скръб -
когато си помисля, че те няма.
Когато си помисля...Не, не, не!
Но ти си тук - усещам те във здрача.
Заспивайки на твойте колене
ще се насмея и ще се наплача...
Сърцето ми събрано на юмрук
полека се отпуска в твойте пръсти.
Да, ти си тук! Усещам, че си тук
по утрото, което пак възкръсва.
Дамян Дамянов |
| » Предупреждение, Е. Евтимов |
Linne |
2007-02-02 02:11 |
Предупреждениe
Евтим Евтимов
Вълните на морето са жени,
избягали от къщите - окови.
Ела,
една вълна сама стани,
сестра на вятъра бъди отново
Ела,
сред най-дълбокото иди,
при царството на тъмните стихии.
Била ли си обичана преди -
едва сега ще можеш да откриеш.
Страхливия ще седне на брега,
ще шепне колко ти е верен,
безсилния ще плаче от тъгa,
а истинския
сам ще те намери.
Ще иска той с прегръдка да те спре,
но ти не се завръщай нито спирай.
Вълната е вълна насред море.
А тръгне ли към плиткото - умира |
| » .............. |
anonime |
2007-02-02 02:56 |
Не се лъжи, че ме познаваш.
Не съм това, не съм това,
пред теб което се явява
със жестове и със слова.
От най-различни интереси
човекът - мъж или жена -
на някого да се хареса
държи на всякаква цена.
И аз - на теб. Но ме тормози
подробност дребничка на вид:
не се ли блъскам не за онзи,
същинския, във тебе скрит?
На теб не ти ли липсва също
да бъдеш истински - кураж?
Не сме ли всички ние всъщност
не живи хора, а - мираж?
Надежда Захариева
|
| » *** |
djemka |
2007-02-02 15:09 |
Последно сбогом , тръгваш надалече
и спусна се над мен нощта ,
не се обръщаш и не спираш ,
разбрах , че свърши любовта .
Застинал в мрака и невярващ ,
загледан в ярките звезди ,
ще ми остане само като спомен
зеленото на твоите очи .
Останал сам , над мен луната
посипа ледени лъчи ,
последно сбогом и попи земята
невъздържаните сълзи . |
| » ... |
Brooke |
2007-02-02 15:33 |
Някога, някога,
толкова някога,
колкото девет лета
на някаква уличка
с няколко думички
спря ме веднъж любовта.
Беше наистина
толкова истинска,
колкото може да е
слънцето весело,
старата есен,
старото тъжно небе.
Весели есенни кестени блеснали
ръсеха светли следи.
Златни, квадратни, невероятни -
изгряваха вредом звезди.
Странно тържествена, жертвена, женствена
беше земята под нас.
Бяхме ний истински, искрени, искащи,
мислещи само на глас.
Може би времето,
може би временно,
може би от възрастта -
няма ни улички,
няма ни думички,
няма я в нас любовта.
Може би някъде, някога, в някого
пак ще се влюбим, нали?
Нещо ще искаме, нещо ще чакаме,
нещо пак ще ни боли.
Колко естествено, просто наследствено
дойде при нас трезвостта.
Весели есенни кестени, де сте вий,
де е сега любовта?
Някога, някога,
толкова някога,
колкото девет лета,
на някаква уличка
с няколко думички
спря ме веднъж любовта...
Недялко Йорданов |
| » *** |
nefertiti2 |
2007-02-02 16:12 |
Trugni natam,dokudeto ti stigat o4ite.
I kogato stignesh,pogledni po-natatuk.
i |
| » :))) |
psiholojkata |
2007-02-02 16:18 |
..A vse po-stra6no pada no6t nad nas,
4ertaiat mreji prilepite v mraka.
Uteha setna tvoita nemo6t 4aka,
i v svoita viara sam ne viarvam az... |
| » *** |
nefertiti2 |
2007-02-02 16:32 |
Givqla deva v pregen den,
zornica v izgrev bql,
v bql plasht sus krai4ec pozlaten,
s obuvki ot kristal.
Zvezda krasqla lob prechist,
v kosata i zora
treptqla kato v klon zlatist
sred Lorien dobra.
I belonoga,s krushen stan,
s razveqna kosa,
letqla kato list otvqn
s ugnqka iz lesa.
|
| » Димчо Дебелянов |
d_d_d |
2007-02-02 16:34 |
Молитва
Сложи ръка на мойте устни,
когато, морна да блуждае,
крила душата ми отпусне
и безутешна възроптае;
сложи ръка и запази ме!
Да не надвие скръб безмерна,
и в гняв, и в горест твойто име
с похулни думи да зачерна!
|
| » *** |
nefertiti2 |
2007-02-02 19:13 |
Понякога това е нечовешко.
Години аз към теб съм устремен,
години радостни, години тежки,
а още ти не си при мен.
И повече недей ме пита в мрака
на този огън как съм издържал.
Когато цели нощи съм те чакал,
тогава дваж по-силно съм горял! |
| » *** |
nefertiti2 |
2007-02-02 19:15 |
Сънувал-несънувал първа среща
разделял-неразделял своя сън,
една любов на прага те посреща,
но истинската пак зове отвън
Умирал - неумирал с тайно слово,
измамван-неизмамван от жена,
ти може да се влюбиш пак отново,
но истинската само е една.
Загубил-незагубил чувство нежно,
намерил-ненамерил свой обет,
ти може да сънуваш нещо прежно,
но истинското да е там, напред.
Заричал-незаричал огън вечен,
издигал-неиздигал длан за мъст,
ти може на една да си обречен,
но друга да е истинския кръст.
Откривал-неоткривал радост жива,
очаквал-неочаквал, пял-непял...
И тъй - живота бавно си отива,
и взема туй, което ти е дал. |
| » *** |
nefertiti2 |
2007-02-02 19:17 |
Отдавна на земята си родена,
но аз отново днес ще те създам.
Да бъдеш първата любов за мене,
аз нови чувства ще ти дам.
Ще ти предложа закъсняла среща
и тя ще бъде първата за нас.
Очите ми са две венчални лещи
които чакат сватбения час.
Подай ръка. Светът ще стане хубав,
макар да идвам късно и суров.
Последен може в тебе да се влюбя,
но ще ти върна първата любов. |
| » Mnogo tupo! |
Melina_ |
2007-02-02 19:19 |
| NIAMA KOI DA GO 4ETE TOLKOVA DULGO! |
