| » ... |
rata |
2007-02-03 13:03 |
Едно постоянно състояние
на сънливост.
Едно непрекъснато усещане,
че ти се спи.
Една муха, кръжаща
около електическата крушка.
Летаргия, бездействие,
безвремие, безмислие.
Така е, когато няма любов. |
| » Зимна разходка |
chae_shukarie |
2007-02-03 14:15 |
Ах, земята как е гримирана!
И дърветата!
И дърветата!
Виж - и пясъка край морето.
Спирай.
Да се върнем обратно по стъпките -
ти по моите,
аз по твоите.
Някой иде и чука по клоните.
Кой е?
Ох, това е навярно вятърът -
недоволният, младият, лудият.
Той отвява бялата пудра
от кокетката стара Земята.
Но небето разчувствано, шарено,
пак изсипва свойта паниця.
То разбира -
Земята е стара
и от грим има нужда старицата.
И снежинките падат старателно,
и от мъка вятърът плаче.
Ето - триста блестят на косата ти,
още три се топят на клепачите.
Но за тебе това е излишно.
Ти си хубава като морето -
от досада то шумно въздиша
и поглъща снежинките гневно.
Ала бялото е безмерно -
даже враните ще побелеят.
Ах, палтото,
твоето,
черното!
Тъкмо щях да попитам къде е.
Недялко Йорданов |
| » Още нещо за всички морски сирени!!! |
chae_shukarie |
2007-02-03 14:20 |
ТИХО ВЯТЪРЪТ ТИЧА
и небето е ясно,
със оформена обла луна.
Мое малко момиче,
ти си вече пораснало,
ти си станало малка жена.
Аз разбирам това,
аз го чувствам със устни
в тази влажна решителна нощ,
във която не искам ни миг да те пусна
и за първи път съм толкова лош.
И за първи път могъщите тайни се срутват
като хладни стени,
отведнъж.
И е толкова страшно,
и е толкова хубаво,
че съм силен и чист,
че съм мъж.
......... Супер е нали? Ми ...Недялко..., ама Йорданов! |
| » ... |
rata |
2007-02-03 14:24 |
Страшна сянка се показва
щом душата се разголи.
Сянката надава вик
и обгражда твоя лик.
Поддадеш ли се, наказва
тя със смърт и със неволи.
Погледни зад нея ти
и оттатък премини. |
| » Хайде още нещо от Недялко Йорданов |
chae_shukarie |
2007-02-03 14:36 |
НЕ УМИРАЙ, ЛЮБОВ
Не умирай любов! Не умирай любов! Не умирай!
Старомодно до край ще повтарям тези слова.
Не затваряй вратата на своята бедна квартира -
всеки ден ще ти нося през зимата хляб и дърва.
Тази нощ с одеялото двамата ще се завием.
Ще ти стопля нозете с нозе и ръцете с ръце.
Затова не умирай любов...Единадесет бие.
Предпоследния удар на твоето храбро сърце.
Ще те любя, любов! Ще те любя, любов! Ще те любя!
Цяла нощ...Ще ти вдъхна живот. Ще ми вдъхнеш живот.
Ти си все така хубава! Виж! Аз съм все така хубав!
Нека вие навън оня леден и бял съпровод.
Реквием ли, любов? Сватбен марш ли?.. Последен молебен.
Тъкмо време е вече...И аз съм отдавна готов.
Не е честно да тръгваш сама...Аз ще тръгна със тебе.
Затова не умирай любов, не умирай любов!
|
| » А това? |
chae_shukarie |
2007-02-03 14:39 |
ПЕСНИЧКА ЗА ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА
И тъй веднъж в една гора
внезапно случай стар събра
под сянката на месец жълт
Червена шапчица и вълк.
Напук на всички правила
той каза й: "Със мен ела!"
И тя повярва на вълкът,
и двама тръгнаха на път.
Една звезда им беше знак.
Вървяха те под дъжд и сняг
без дъждобран и без чадър -
тя - по-добра, той - по-добър.
Ала един ловец с перо
от приказка на Шарл Перо
изпълни свой служебен дълг,
убивайки добрия вълк.
О, смел ловец, поклон, поклон!
О, пушко, и на теб поклон!
Поклон на точния патрон!
Поклон на строгия закон!
Червена шапчице, здравей -
недей да плачеш ти, недей!
Къде си тръгнала, къде?
Той щеше да те изяде.
Но кой ще разбере защо
без шапчица и без палто
тя все тъй броди в оня лес
и търси своя вълк до днес.
|
| » ... |
rata |
2007-02-03 14:41 |
По залез,
другаде
изгрява слънце...
Така далече си
от моя път.
Събуждам се,
когато
ти заспиваш
и кръстопътят ти
е дом за мен... |
| » Много хубави са, Рата! |
chae_shukarie |
2007-02-03 14:43 |
| Твои рожби ли са? |
| » ... |
rata |
2007-02-03 14:46 |
| Да, аз също харесвам Недялко Йорданов. |
| » Ето ти нещо по-веселко! |
chae_shukarie |
2007-02-03 14:47 |
ЕРОТИЧНО
От там...От древното езичество
започва този лов.
Светът е пълен с електричество,
наречено любов.
Любов - брутална или ласкава...
Омайва... И боли...
Опрашват цъфналата праскова
набъбнали пчели.
И котето - същински бащичко
мяука без предел.
Кокошките събуха гащички
пред пъстрия петел.
И към козата се насочи
козелът як и стар.
И дядо Петко пак прескочи
съседния дувар.
Две буболечки сляха гръбчета
и трета се роди.
Небето се напълни с пъпчета
на бременни звезди.
И някой горе се усмихна
на кръглия корем.
И кротко селото притихна...
И няма да умрем...
Защото вечно се зарежда,
греховната ни страст,
с която се възпроизвежда
природата край нас.
|
| » В последните му стихове |
chae_shukarie |
2007-02-03 14:50 |
| много тъга и умора се усеща, малко ми идват вповече тези настроения! |
| » ... |
rata |
2007-02-03 14:55 |
Гледжосани върхове
студени сърца
горещи мисли
ярко слънце
и вятър, който
свързва всичко
във едно. |
| » *** |
nefertiti2 |
2007-02-03 15:45 |
Ne se spirate vie negni dushi!Kakvi prekrasni stihovete ste nanizali tuk,tova ozna4ava li,
4e lo6oto nastroenie ot sno6ti si e oti6lo.Duhnali ste go,kato perce na dlan,i sega pak
gre slun4ice za vas.Az sum v mnogo hubavo nastroenie dnes,malko me boli glava,
no sega edna razhodka s moeto sladko koker4e,6te me opravi.
Do po-kusno! |
| » :) |
Melina_ |
2007-02-03 15:50 |
| Ot kade si go izmisli tova? |
| » chae_shukarie |
rata |
2007-02-03 15:52 |
Никът ти ми напомни за една песен:
Пея песен
танц танцувам.
Да си тук до мен!
Заклевам клетва
магия омагьосвам.
Да си тук до мен!
Моля малитва
заповед заповядвам.
Да си тук до мен!
Обичам обич
омраза мразя.
Ти си тук, до мен. |
| » Melina |
nefertiti2 |
2007-02-03 15:59 |
| Kum kogo otpravq6 tozi vupros? |
| » Много ми хареса |
liglapv |
2007-02-03 16:18 |
Сергей Есенин
* * *
Золото холодное луны,
Запах олеандра и левкоя.
Хорошо бродить среди покоя
Голубой и ласковой страны.
Далеко-далече там Багдад,
Где жила и пела Шахразада.
Но теперь ей ничего не надо.
Отзвенел давно звеневший сад.
Призраки далекие земли
Поросли кладбищенской травою.
Ты же, путник, мертвым не внемли,
Не склоняйся к плитам головою.
Оглянись, как хорошо другом:
Губы к розам так и тянет, тянет.
Помирись лишь в сердце со врагом -
И тебя блаженством ошафранит.
Жить - так жить, любить - так уж влюбляться.
В лунном золоте целуйся и гуляй,
Если ж хочешь мертвым поклоняться,
То живых тем сном не отравляй.
Это пела даже Шахразада,-
Так вторично скажет листьев медь.
Тех, которым ничего не надо,
Только можно в мире пожалеть
|
| » *** |
nefertiti2 |
2007-02-03 17:11 |
O6te edin lubitel na ruskata poeziq. |
| » *** |
nefertiti2 |
2007-02-03 17:46 |
Sled hilqda godini razdqla, da mi vurgat ochite sus krep,
obzalagam glavata si cqla, ako druga oburkam sus teb. |
| » Eto i malko ot liubimia mi Esenin: |
psiholojkata |
2007-02-03 17:49 |
Snela 6ubata,6al4eto snejno,
tia krai ogunia s plamuk 4erven,
6te mi kaje spokoino i nejno,
4e deteto prili4a na men.... |
