| » И още нещо от твоя човек... |
chae_shukarie |
2007-01-31 00:56 |
Признание
Милоока жена, белонога! -
нецелуната и непогалена!
Ти ми стана съдба и тревога,
тиха радост и жал непрежалена.
Черноока жена, белоръка -
ти, усмивчице сладка и чакана!
Ти си моя утеха и мъка,
моя топла сълза неизплакана...
Пеньо Пенев
|
| » След любов /Л. Левчев/ |
chae_shukarie |
2007-01-31 01:14 |
Някога срещнах
една малка вещица.
Толкова хубава,
друга не може да бъде.
Ти беше тази!...
И нещо ми даде да пия,
за да остана винаги верен и твой.
Помниш ли как играехме
двамата на целувки?
Помниш ли как играехме
двамата на любов?
И докато разберем, че това
са истински целувки,
и докато разберем, че това
е истинска любов,
играта, мила, свърши!
И стената стана само стена,
и леглото стана само легло..
А какво е това, което
сега ни наелектризира,
което ме прави невъзможен
без теб?
Как се нарича?
Не зная...
Може би след любов...
След любов!
Чувам едно сърце,
но сме толкова близо,
че не зная дали
е моето или твоето, мила! |
| » * |
Linne |
2007-01-31 01:20 |
Ледове запалени и разтопени
ледове - горящи ледове,
от времето непроменени,
а подпалили се от сърце -
разкъсано и съединено,
изтръгнато и обратно
върнато, но променено,
а може би и безвъзвратно
Ледовете жално се разтапят,
а сърцето кротко е, мълчи
с изгарящи сълзи за него плачат
а то не знае, то вече не гори
|
| » Самотна и тъжна ли си, Лине? |
chae_shukarie |
2007-01-31 01:26 |
| За първи път те виждам в подобна светлина! И ми харесваш такава, дано не е за кратко! |
| » чае, |
Linne |
2007-01-31 01:37 |
| не разбира се, това е просто стихче :) |
| » Специално за Линето... |
chae_shukarie |
2007-01-31 01:40 |
ЗАКУСКА
Стаята – като снощи:
лек артистичен хаос.
Колко такива нощи -
Мини и Мики Маус,
Ромео и Жулиета,
Отело и Дездемона...
Стъпките по паркета -
като следи от пирони;
думи – едни и същи,
сменят се само дните -
едно и също прегръщане,
едни и същи лъжите...
Намек за Кама Сутра
дълго люти битието...
Колко такива сутрини
сама си правя кафето.
Чувства – като бисквити,
ронят се на трохички...
Какви ми бяха мечтите?
Този мъж ли обичах?
Сигурно точно този -
нежен, случаен, коварен.
Като дъждовна прогноза,
в която отказвам да вярвам.
Анелия Гешева
|
| » щото е самата доброта тази вечер... |
chae_shukarie |
2007-01-31 01:41 |
| Къде отлетяха всички тази вечер?! |
| » ...... |
anonime |
2007-01-31 01:43 |
До днеска любовта ни беше тиха -
спокойна като лятната река
и като зими без свирепи вихри,
и като пролет,будна под снега.
И се въртяха пролети и зими.
Търкаляха се бавно нощ и ден.
А аз дори забравях,че те има,
защото беше винаги край мен.
Защото като сянка неотлъчна
ме следваше във лош и хубав час.
Чак днес разбирам колко било мъчно
без сянката си да живея аз.
От днес нататък като клон прекършен
аз ще те чакам сам насред света.
За всички любовта с раздяла свършва.
За мен и теб с раздяла почва тя. |
| » О, Анонимче, |
chae_shukarie |
2007-01-31 01:45 |
| това много ми хареса, на кого е? Много истина има в него, казвай бързо на кого е? |
| » чае, |
Linne |
2007-01-31 01:46 |
| хех, мерси :) но кога не съм била добра :) |
| » Ето още нещо хубаво |
chae_shukarie |
2007-01-31 01:49 |
Кафето дими като негърка,
загърната в бяла хавлия.
Тази чаша е топла
и мъркаща.
Протегни ръка.
Вземи я...
***
Разрежи ябълката на две.
Тя ще ти заприлича
на застанало на колене
хубаво, голо момиче.
И погледни отзад -
ще видиш полукълбата,
семките, мекия цвят
на таза и на бедрата.
И преглътни. Наум
прави каквото искаш.
Сладкият сок струи,
от ябълката изстискан.
***
Еленът легна на леглото
и глътна хапче тишина.
На стола дремеше сакото
от боровинки и листа.
Еленът взе любовна книга
и с клонестите си ръце
попита я: Кога се стига
в едно кошутено сърце?
Защото книгата бе няма,
еленът нищо не разбра.
Сега гората е голяма
като побягнала жена...
Николай Милчев
|
| » chae_shukarie |
anonime |
2007-01-31 01:49 |
| Не знам.Вероятно на Дамян Дамянов.....Помня стиха,а не помня явтора.....вероятно в този момент не това ме е вълнувало..... |
| » Лине, |
chae_shukarie |
2007-01-31 01:50 |
недей пита, просто чети...
Да те черпя портокал? Бите! |
| » Хора, стига че се разчувствах... |
RASHO |
2007-01-31 01:52 |
| [b][/b] |
| » .... |
anonime |
2007-01-31 01:56 |
Лицето ти е цяло светлина,
косите ти горят като житата,
а в мойте нощи нямаше луна,
затуй израснах блед сред тъмнината
затуй протягам с мръзнали ръце
и жадно през очите ти надничам -
през тях се вижда твоето сърце
и аз затуй тъй много ги обичам.
RASHO, може и да си поплачим заедно :> |
| » Рашко, |
chae_shukarie |
2007-01-31 02:02 |
| предлагам носни кърпички, може и парченце портокал. |
| » Аз, |
anonime |
2007-01-31 02:05 |
| портокал не ща,че ще ми лепка после клавиатурата. :P |
| » Аноним, |
chae_shukarie |
2007-01-31 02:05 |
| ти откъде пишеш? Само късно нощем те засичам тук? |
| » Далече от родина, |
anonime |
2007-01-31 02:07 |
от майка и любима..... :(
Ти друг ник имаш ли?Сефте те виждам... |
| » Чатя си |
chae_shukarie |
2007-01-31 02:08 |
| наши сънародници в Австралия в момента. Да им пратя ли поздрави от вас? А да искам ли в отговор някой и друг градус по Целзий? |
