| » Чае, |
rata |
2007-03-23 09:03 |
| Като ви слушах с психоложката така се размечтах. Майка ми е родена край Вита. Даже Иван Вазов е писал за този край. Не ти трябва Швейцария! |
| » тъй като интереса беше голям ше я пусна да се по |
nasko_mw |
2007-03-23 09:14 |
ПОД ЛИПИТЕ
Под липите сам - самичък,
пиянбледен и посърнал,
а любимото момиче
няма нивга да се върне.
Нощта бе тиха и безумна,
липите пак ронят бял прах..
Тук нявга първи я целунах
и незнам дали аз бях
Пада бял прах върху ми,
ала в тая нощ самотен
шепна безутешни думи:
„Пак ли си с друг МА!".
И сам, притиснат до липата
със болка съкрушена ,
нали не виждат се сърцата
нежно как туптят.
|
| » И у тая тема |
Muff_Potter |
2007-03-23 10:07 |
да си признаем без бой, дукат и мен не са ме изровиле от архиво на януарската тема! Еднаж цетирах тука натписо на Александрийската библьотека: "Сички пишат, никой неште да чете". Е те сега си зимам думите назаде. Видех у една друга тема, че има барем един, дето е чел тая тема...
|
| » Muff_Potter, |
rata |
2007-03-23 11:57 |
Това, което си написал, ме очуди. Примерно аз чета всичко, мога да кажа същото и за останалите постоянни участници в темата. Тук поствам мои стихове, без да се смятам за поетеса. Интересно ми е мнението на останалите, дали разбират моите послания. Пиша в темата на Нефертити, защото само тук срещам добронамерени хора.
Надписът "Сички пишат, никой неште да чете" го прочетох, но не му обърнах внимание. В крайна сметка всеки има право на мнение. |
| » За тоа саштио натпис, |
Muff_Potter |
2007-03-23 12:30 |
| дет сум го цетирал, некои казват, че бил над входа на библьотеката, други - че бил графит у клозето. Слет като библьотеката е изгорела преди толкова иляди години, вече ништо не може да се дукаже. Както и да е... Зашто го цетирах тоа натпис пръвио път? Еми штото и язе чат-пат четем по малко. И еднаш като се бех зачел у вашта тема, дукат прочетем едно стихотворение, се беха испасале цели две страници! И то сал от двама от писателете. Еми тугава ми стана ясно, че не сички са като мене. Язе пишем тук по една историа на неколко дена, па некои гледат да есплодират, пардон - да експонират колкото се може повече. Еми убаво, ама язе четем сал последната страница, като на веснико, и не се враштам назаде. Та затове си помислих, че има вероатнос и даже упаснос некое убаво стойносно стихче да баде пропуснато... И да се направим на много умен, цетирах натписо от Алесандрийската библьотека.... Това е, а ако ти четеш сичко - евала! Значи ставате двама! |
| » ... |
rata |
2007-03-23 12:46 |
| Харесва ми твоя хумор. Понякога се прекалява с постването, но това го свързвам с темперамента на дадения човек. |
| » Здравейте!! |
nefertiti2 |
2007-03-23 16:44 |
Рата,благодаря за стиховете!!!Защо не и малко повече,харесват ми!!!
Забележката на Мъфа е уместна.Но когато намеря нещо,което много ми харесва
просто искам да го споделя с останалите,наистина без да се замисля
за тяхното мнение.Но както каза Рата,въпрос на темперамент.
Рата,много бих искала да има повече твои стихове тук,ние ги харесваме,
много хора ги четат.Предполагам,че проявяваш скромнист,може би си мислиш
че това е един вид натрапване.Но не е така мила,пиши ни повече!!!!
Страдаме за Джеми,поне ти ни дай нещичко,за да ни успокоиш!!Моля!!
Гелая ти приятен ден,как е в бяла Гърция!! |
| » Наско1 |
nefertiti2 |
2007-03-23 16:51 |
Искам да ти благодаря за клипчето,което ми изпрати!!
Там има и много други неща,които ми дойдоха точно навреме,защото
пропуснах доста от Musik Idol.Голям смях пада в къщи!!!
Мерси Наско1!!! |
| » Мене не ме бива |
Muff_Potter |
2007-03-23 17:52 |
много у стиховете, ама понеже пускате и песне, може ли и язе? Пръво мислех с Immigrant Song да зарадвам емигрантете, ама таа повече ме растапя:
http://www.youtube.com/watch?v=yaQCirSxnvg&mode=related&sear ch= |
| » Мъфф |
nefertiti2 |
2007-03-23 18:04 |
Благодаря!!И Рата е изпратила две много хубави,стават и за емигранти и
за всякакви.Аз и в България ги слушах тези песни,мисля че всички ги слушат
понякога и то с удоволствие.С изключение може би на тинейджърите.
Да са живи и здрави. |
| » Мъфф |
nefertiti2 |
2007-03-23 19:53 |
Гледах го няколко пъти клипчето,на мен ли ми се струва така или са вмъкнали
и Брайан Адамс.
Тук в един магазин са сложили плакат на Боб Марли,много яко е направен.
Лицето му от разстояние е като снимка,но от близо можеш да видиш,че е съставен
от всичките му дискове.Стоиш и разглеждаш до безкрай.
Колко съм молила собственика да ми го продаде,но уви,не става.Голям фен е.
А виждам и ти си такъв. |
| » Имам питанка!!! |
chae_shukarie |
2007-03-23 20:39 |
Мараба да кажа първо на всички! :) Чудесен стих отново от Рата. Не мисля, че съм познавач, но наистина ми хареса. :)
Та...на въпроса. Скоро няма да го има този форум, нали така? Та как мога да си запазя за себе си Януари? Хм, Muff_Potter, четем да, даже ми се иска и да препрочитам, та затова питам - как да си запазя темата? С копи-пейст на парче ще се изтормозя. Помагайте на "техническия гений", плийз!!!
(Хмм...голем гьон съм с техниката, обяснявайте подробно...) :)
Психи, говорих с нашите. Имам какво да ти кажа, но не знам и-мейл... Моя съм го давал вече в темата, ако искаш пиши ми. :) |
| » Чае |
nefertiti2 |
2007-03-23 21:20 |
Както винаги с твоето чувство за хумор ме разсмя...
Ще трябва да се помолоим на Админа за съдействие.
Аз се надявам и да пусне координати за Нова тв.на живо,няма как да гледам ВИП-а.
|
| » Ще посетя този край от България,запалихте ме!! |
nefertiti2 |
2007-03-23 21:37 |
Лудият
Шандор Петьофи
Тсс... Мирно!... Тихо!...
Махнете се!
Аз бързам... твърде съм занят:
от ярки слънчеви лъчи
аз бич ще оплета
да бия тоя свят
и на плачът му с смях ще отговоря,
и той на мене смейше се така...
Ха-ха-ха-ха!
Плачът, смехът на туй стои светът,
а дойде смърт и всичко стихва тоз час.
Аз също бях умрял...
Поднесоха ми яд
в същата оная чаша,
с която чукаха се с мене!
И що, убийци? Що? Решихте
да скрийте дирите?... И дека?
В земята с мойто тяло... И без срам,
лъжци, плакахте ми над гроба!
Насмалко що се не дигнах
за носовете да докопча вас.
Но се оставих...
Хай, нека им се радват, рекох,
в калта да имат със какво да ровят,
да мислят, че аз гния в черната земя...
Ха-ха-ха-ха!
А де е гробът? В Африка далечна!...
Но пак имал съм чест:
хиена ме из ямата изрови.
О, тоя звяр е моят първи благодетел;
но аз безбожно го излъгах:
ръката ми той искаше да лапне,
а аз сърцето си подставих...
Горкият, в миг отровен там умря.
Ха-ха-ха-ха!
Така се хората разплащат:
за всякое добро със зло!
А хората какво са? Казват,
че уж биле творение чудесно
на оня, що царува в светлото небе...
А ази казвам, че са чада
на злото във кромешний ад.
Туй казваше и философ един.
Той също като мене бе глупец,
защото нямаше трохица хляб.
Глупец, глупец! Не би той гладувал,
да знайше да краде и да убива, да!
Ха-ха-ха-ха!
Чудете ми се, че се смея,
а то отдавна трябваше да плача...
Омразен свят, облян в сълзи!...
И Господ сам под облаците плаче:
ядосва се, че тоя свят създал.
Но полза има ли от тез свети сълзи?
Нечистата земя ще ги приеме,
а грешниците ще ги тъпчат с крак,
дордето станат кал и те сега!...
Ха-ха-ха-ха!
Ей, млад войниче, Давор-Небо,
теб слънцето ти служи за медал,
а облаците твойте дрипави са дрехи...
Ех, славен изглед на героите в оставка.
Да, после раните и тежките лишенья,
нали? Награда превъзходна:
на другите медал... Затуй пък лъска тя.
Ха-ха-ха-ха!
А разумяхте ли що значи,
кога запее препилецът?... Тихо...
Той пей, заклина...
жените да напуснем,
жените стръв опасна.
На техний зов ний тичаме, като луди...
Така едно море потоците събира
и ги изяда, и назад не пуща...
Жени, жени! Лукавички създанья,
прекрасни, смъртоносни дяволици!
Отрова най-ужасна в нашия живот
в най-драгоценний вложена съсъд...
Любов, любов!
Как жадно, страстно се упивах с теб!
В едничка твоя капка
реки от мед изпивах,
едничка твоя капка
бе океан отрова.
А виждали ли сте вие
бурно море как бесней, лудува?
Как талазите реват,
как ужасна гибел носят?
А виждали ли сте буря,
тоя ужас, бич световен,
нейната игра във мрака?
Гръмове, трескавици
тътняли ли са над вас?
Вам познат ли е страха?
Ха-ха-ха-ха!
Едвам узрей плодът,
и гледаш – пада...
И ти, и ти, земя, узря,
хай падай, сгърмоли се!
Не мога да те чакам повече...
До утре давам срок...
Не дойде ли пък края на света,
то нищо няма да пожаля:
земята аз ще провъртя
до огнената ґ среда,
барут ще сипя
и ще запаля:
тогава нека фръкне на възбог!...
И аз ще да бъда отмъстен така!
Ха-ха-ха-ха!
Превод Иван Вазов
© 2000 Литературен форум
|
| » chae_shukarie |
chapaj |
2007-03-24 03:59 |
Отговор на твоята питанка и на всички други подобни въпроси:
Форумът си остава, никой няма да го пипне. Няма нужда да си запазваш темата, тя няма да мръдне. Ако искаш влез в сайтовете на ББ2 и на предишния ВИП, и разгледай форумите, ще видиш. Има линкове за тях тук в лявата част на сайта.
Форумите си съществуват винаги, независимо дали в момента тече актуалното предаване, или вече е свършило, или дори е започнал нов сезон. Нищо не се променя. |
| » Извиневайте! |
Muff_Potter |
2007-03-24 10:46 |
| |
| » Искам да почнем на чисто! |
Muff_Potter |
2007-03-24 10:47 |
| |
| » Летературен аналис |
Muff_Potter |
2007-03-24 10:48 |
„Всяка сутрин се качвам на спирка "Любов"
после слизам на спирка "Омраза"
по обратния път се прибирам готов
да премина към следваща фаза.
Ала тя се оказва пак същия миг,
но в друго летоброене
и викът на човека е същия вик
само декорът сменен е.
Даже слънцето - мъдрото светещо семе
пак залязва на същото място
и изгрява по същото време,
но без него небето е празно.”
Многу ми аресаха тея стихове на Рата от темата Януари. Говорим найсерьозно, без грам ерония! И пунеже как вече там казах, и да се утрепем, никогаш нема да напишем толкоз убави стихове, реших да земем утношение, като направим кратак летературен разбор, демек аналис. Предварително се извиневам на афтора и на драгите четателе, ако у процесо на анализирването случейно кривнем по калдаръмените улички на еронията. Ако туй стане, да знайте, че не е от лоши чуства, а по навик и от келешлък, от който не можем да се излекувам...
И така... ”Всека сутрин...”, пардон, ше исползвам Копи и Пейс...
„Всяка сутрин се качвам на спирка "Любов"
после слизам на спирка "Омраза"...”
Какво е искал да каже афтора с тая завоалирана митафора? За сички е ясно, че нема такива спирки с имена „Либов” и „Умраза”, нето трамвайни, нето афтобусни, за метрото до Люлин, дето е далго има-нема два-три километра – ептен па !... И така ни става ясно, че афторът не патува с градски транспорт, нето пак с междуградски, штото нема и градове и села с таквиз имена. Как и накаде патува поетот? Исхождайки от факто, че стиховете са побликовани у виртуалната /не/реалнос, сметам, че она /се пак е жена/ секи божи ден седа прет компютаро и започва патешествие у чуднио свет на нереалното. Обаче нейните румантични очеквания за срешта с Либофта, се зблъскват сас суровата действителнос. Каква е она /суровата действителнос/? Еми както правилно е казал афтора – това е Умразата у форума. Секи мрази секи, ели у найдобрия случей се групира у групичка срешту друга такава, секи ругае секи, сипат се псувни и закани... Чуствителната душа на поето не може да понесе това, но она не критикува, не съди Лошавото. Просто с две думи
„Либов” и „Умраза” постава сичко и секи на местото му...
„... по обратния път се прибирам готов
да премина към следваща фаза.”
Какво става слет туй? Окалян от Лошавото, поето трагва да излиза от виртуалната /не/реалнос. Но дали пренаса заразата у личнио си живот? Не! „Обратнио пат...” – тува е символа на трансформациата, на пречистването, на душевнио душ, който измива и найчерната кал испраскала чистата поетична душа у форума на омразата... „Следваща фаза” – афтора е тръсил рима и попадението му е много удачно! „Фаза” – това е ново састояние на духа, коренно противоположно на това у форума! И както фазата на палнолунието сменя фазата на новолунието, така и поето е облен от светлина, виждаме го нов и пременен, озарен от Божията благодат!...
„...Ала тя се оказва пак същия миг,
но в друго летоброене...”
Какво иска да каже афтора с тея думи? Че натискайки бутона Ескейп сменяш набърже – за един миг фазата и се пренесаш у нова реалнос? НЕ! Саштио тоя миг е символ на времето, на безкрайо, на вселената... Как противопостава само Миг с Летоброене! Не е ли това сравнение за сопствената ни незначимос, за това че не си струва да се мразиме у краткио миг, който ни е даден?...
”...и викът на човека е същия вик
само декорът сменен е.”
Тук афтора показва сопствената си вера у Доброто, което саштествува у секи от назе. „Декорът сменен е” – не е ли това намек , че живото е сцена и сички носиме маски, но под тея маски не сме ли ония саштите чисти новородени, които сас „същия вик” идваме на белио свет, като вика на нашите башти и майки, на нашите дедовци и баби. Това е краговрато на живото!
„Даже слънцето - мъдрото светещо семе
пак залязва на същото място
и изгрява по същото време,
но без него небето е празно.”
Тук отново става вапрос за саштио краговрат. Но поето плавно преминава от краговрато на човешкио живот, вав краговрато на Вселената. На повисоко ниво, она ни казва за сетен пат, колко сме малки и незначими, и че треба да живееме за мига „Любов”, а не за мига „омраза”!... Посланието е „Ора, обичайте се!” Благодарим ти , Рата!!!
|
| » Muff |
kendi |
2007-03-24 11:31 |
| Е на това му се вика подробен литературен анализ,направо ни скри топката :) |
| » Кенди, |
Muff_Potter |
2007-03-24 12:00 |
| кой не мое да баде добар поет, кво мислиш, че прави? Еми става летературен кретик! Та и язе така... |
