» Не съм се крил/а |
chae_shukarie |
2007-01-31 22:09 |
но ще се включа по-активно след полунощ, тогава е моето време. Пък и Анониме може да наобиколи насам, с него се потрудихме снощи да зарадваме душите ви. Нещо за никовете каза, не съм го чул. На мен ми е интересно нещо, но ще ви кажа след време, та да се посмеем заедно, сега е още рано. |
» chae_shukarie , |
Djemka |
2007-01-31 22:16 |
Аз си имам едно на ум винаги за всичко и всеки , само цинизми и простотии могат да ме дистанцират и обезмълвят . Всичко друго е ОК . |
» ОК е Джеми, |
chae_shukarie |
2007-01-31 22:18 |
не се коси! Приличам ли ти на човек, от който може да очакваш цинизми и лигавщини? |
» Лягам си |
Djemka |
2007-01-31 22:21 |
вече , чао ... |
» Чао, Джеми, |
chae_shukarie |
2007-01-31 22:22 |
Лека нощ! |
» ЕМИГРАНТСКО НЕБЕ |
arorva |
2007-01-31 23:45 |
Домът е там, където е сърцето, а твоето е на хиляди километри. Тежи ти емигрантското небе, а чуждият език трополи като камъчета между зъбите. Чужди са вятърът,птиците, пръстта,дори дъждът, който ромоли по стъклата. Парите,изкарани с кървава пот, те парят по пръстите. Струва ли си? Все още сънуваш на български. |
» ****** |
arorva |
2007-01-31 23:56 |
Добрите хора страдат безнадежно усмивката им винаги е тъжна дори прощават в изневяра с нежност защото любят,любят с тиха жал. Добрите хора щастие жадуват плача си крият весело се смеят подаръци с последен лев купуват но с жест да ги поднасят не умеят. Добрите хора честичко се мамят утеха в добрината си намират, когато на света ги няма вече тогаз ги търсят и разбират. |
» Arorva |
nefertiti2 |
2007-01-31 23:57 |
Sigurna sum,4e ti e tvoe,nali? Imah priqtelka s rusko pteklo v BG,kazva6e se Avrora.I tq givee v stranstvo,dori tam rodi dve de4ica.Ponqkoga,kogato se zavrutame se zasi4ame.Pla4em. Razdelih se i s nai-dobrata si priqtelka,pak po su6tata pri4ina.4uvame se redovno po telefona,no ne e su6toto. 4estno kazano givotut ni tuk ne e teguk,az dori ne rabotq,no vse o6te neznam kude sum i nai-vagnoto-za6to.Ta taka. No ti me ulu4i to4no v desqtkata. |
» Съвет |
anonime |
2007-02-01 00:08 |
Зная, че боли и ти е тежко. Ще премине вярвай ми дете. Болката е силна, но човешка, и така ще бъде векове. Имал съм Любови и раздели. Страсти силни - с много топлина. Мигове от болка полудели, до безумност в своята тъга.
Във косите ми сребрее вятър, във очите - пламъчета жарки, а живота ни - като в театър сменя сцени, сценаристи, шарки.
Намери утеха във мечтите, в римите написани със зов. Украси ги със сълзи в очите и онази истинска Любов.
|
» * |
arorva |
2007-02-01 00:10 |
Аз вярвам,че ще бъда обужавана, като цветенце поникнало сред сняг като молитва в тъжен ден изплакана, като икона,като житен клас. Аз вярвам,че ще ме обичат искрено ще ме дочака смел и силен мъж, тъй както пролетна гора разлистена очаква своя светъл дъжд. Аз вярвам,че ще има колебания, че хиляди ръце ще ми посочат път, че мъжки длани ще ми донесат страдание и не един ще ме държи до свойта гръд. Аз вярвам в любовта във силната и зная своята съдба. Ще минат дни но пак пред първия пред милия,като сърна покорно чело ще сведа. |
» nefertiti2 |
arorva |
2007-02-01 00:15 |
Радвам се,че ти хареса.Винаги когато имам време ще ти пиша и ще се старая да ти пращам нещо ново.Стискам ти палци за всичко което ти е мечта... |
» Я! |
anonime |
2007-02-01 00:16 |
Доко не бил полу-папагал,полу-робот! |
» Представяш ли си |
anonime |
2007-02-01 00:18 |
Представяш ли си къщичка в гората, снежното калпаче на комина. Партината, която скрита чака Стъпките ти тихо да преминат.
Представяш ли си жарката камина и липсата на шумните площади, тишината с белота на зима, похлупила поляни и ливади.
Представяш ли си бреговете морски на атоли някъде незнайни. Птичи клюки, а не хорски, пазещи човешките ни тайни.
Представяш ли си и любов гореща с устни и целувки всеотдайни, трепета при първата ни среща, погледите палещо - омайни.
Представяш ли си утрешните дни, днешният го остави в забрава... Зная, не е време за мечти, но без тях, какво ли ни остава?
|
» doko |
arorva |
2007-02-01 00:20 |
що бе ти небъркаш ли? |
» *** |
djemka |
2007-02-01 00:23 |
Уханна нощ , блестят звездите , лунни лъчи искрят в очите .
Ръка в ръка , вървим щастливи , сияем от радост , безумно красиви .
Нямаме спомени и сме свободни , лудо сме влюбени и сме доволни .
Млади сме и дръзки , имаме мечти , изпълнени с надежда за нашите съдби . |
» *** |
djemka |
2007-02-01 00:52 |
Пролет е навън , слънцето изгрява и не съм сама , а сме вече двама .
Има път пред нас бързо настигни ме , с двете си ръце смело докосни ме .
Прегърни ме , целуни ме, птиците запяха , обладай ме , налюби ме на тревата , сред цветята . |
» А това? |
chae_shukarie |
2007-02-01 01:03 |
И пак тръгни
Когато си на дъното на пъкъла, когато си най-тъжен и злочест, от парещите въглени на мъката си направи сам стълба и излез.
Когато от безпътица премазан си и си зазидан в четири стени, от всички свои пътища прерязани, нов път си направи и пак тръгни.
Светът, когато мръкне пред очите ти и притъмнее в тези две очи, сам слънце си създай и от лъчите му с последния до него се качи.
Трънлив и сляп е на живота ребусът, на кръст разпъва нашите души. Загубил всичко, не загубвай себе си - единствено така ще го решиш!
Дамян Дамянов |
» "скарах го" |
chae_shukarie |
2007-02-01 01:05 |
ще каже Докото! |
» Ревност |
anonime |
2007-02-01 01:05 |
Измъчваш се, в огън изгаряш, душата ти в мъка топи се. и в своята горест дори не съзнаваш - за мене единствена ти си.
Душата ми плаче! Таз болест прокъсва последната нишка между ни. В мъчителна болка сърце се разкъсва от тежки, безмилостни думи.
И тръгваш по пътя без да желаеш. Пътека оставяш открита. И искаш да мисля, че просто нехаеш, погребваш любов недопита. |
» * |
arorva |
2007-02-01 01:06 |
май ако е на скара...ще е по готино? |