„Всяка сутрин се качвам на спирка "Любов"
после слизам на спирка "Омраза"
по обратния път се прибирам готов
да премина към следваща фаза.
Ала тя се оказва пак същия миг,
но в друго летоброене
и викът на човека е същия вик
само декорът сменен е.
Даже слънцето - мъдрото светещо семе
пак залязва на същото място
и изгрява по същото време,
но без него небето е празно.”
Многу ми аресаха тея стихове на Рата от темата Януари. Говорим найсерьозно, без грам ерония! И пунеже как вече там казах, и да се утрепем, никогаш нема да напишем толкоз убави стихове, реших да земем утношение, като направим кратак летературен разбор, демек аналис. Предварително се извиневам на афтора и на драгите четателе, ако у процесо на анализирването случейно кривнем по калдаръмените улички на еронията. Ако туй стане, да знайте, че не е от лоши чуства, а по навик и от келешлък, от който не можем да се излекувам...
И така... ”Всека сутрин...”, пардон, ше исползвам Копи и Пейс...
„Всяка сутрин се качвам на спирка "Любов"
после слизам на спирка "Омраза"...”
Какво е искал да каже афтора с тая завоалирана митафора? За сички е ясно, че нема такива спирки с имена „Либов” и „Умраза”, нето трамвайни, нето афтобусни, за метрото до Люлин, дето е далго има-нема два-три километра – ептен па !... И така ни става ясно, че афторът не патува с градски транспорт, нето пак с междуградски, штото нема и градове и села с таквиз имена. Как и накаде патува поетот? Исхождайки от факто, че стиховете са побликовани у виртуалната /не/реалнос, сметам, че она /се пак е жена/ секи божи ден седа прет компютаро и започва патешествие у чуднио свет на нереалното. Обаче нейните румантични очеквания за срешта с Либофта, се зблъскват сас суровата действителнос. Каква е она /суровата действителнос/? Еми както правилно е казал афтора – това е Умразата у форума. Секи мрази секи, ели у найдобрия случей се групира у групичка срешту друга такава, секи ругае секи, сипат се псувни и закани... Чуствителната душа на поето не може да понесе това, но она не критикува, не съди Лошавото. Просто с две думи
„Либов” и „Умраза” постава сичко и секи на местото му...
„... по обратния път се прибирам готов
да премина към следваща фаза.”
Какво става слет туй? Окалян от Лошавото, поето трагва да излиза от виртуалната /не/реалнос. Но дали пренаса заразата у личнио си живот? Не! „Обратнио пат...” – тува е символа на трансформациата, на пречистването, на душевнио душ, който измива и найчерната кал испраскала чистата поетична душа у форума на омразата... „Следваща фаза” – афтора е тръсил рима и попадението му е много удачно! „Фаза” – това е ново састояние на духа, коренно противоположно на това у форума! И както фазата на палнолунието сменя фазата на новолунието, така и поето е облен от светлина, виждаме го нов и пременен, озарен от Божията благодат!...
„...Ала тя се оказва пак същия миг,
но в друго летоброене...”
Какво иска да каже афтора с тея думи? Че натискайки бутона Ескейп сменяш набърже – за един миг фазата и се пренесаш у нова реалнос? НЕ! Саштио тоя миг е символ на времето, на безкрайо, на вселената... Как противопостава само Миг с Летоброене! Не е ли това сравнение за сопствената ни незначимос, за това че не си струва да се мразиме у краткио миг, който ни е даден?...
”...и викът на човека е същия вик
само декорът сменен е.”
Тук афтора показва сопствената си вера у Доброто, което саштествува у секи от назе. „Декорът сменен е” – не е ли това намек , че живото е сцена и сички носиме маски, но под тея маски не сме ли ония саштите чисти новородени, които сас „същия вик” идваме на белио свет, като вика на нашите башти и майки, на нашите дедовци и баби. Това е краговрато на живото!
„Даже слънцето - мъдрото светещо семе
пак залязва на същото място
и изгрява по същото време,
но без него небето е празно.”
Тук отново става вапрос за саштио краговрат. Но поето плавно преминава от краговрато на човешкио живот, вав краговрато на Вселената. На повисоко ниво, она ни казва за сетен пат, колко сме малки и незначими, и че треба да живееме за мига „Любов”, а не за мига „омраза”!... Посланието е „Ора, обичайте се!” Благодарим ти , Рата
|
