| » ?? |
tigar |
2007-03-07 17:59 |
| За кво си говорите,бееее? |
| » Тиги-уиги |
gerriii |
2007-03-07 18:01 |
| Говоря си сама ...Примамвам АК да грабне 300 пост,но явно я няма .... |
| » ха |
tigar |
2007-03-07 18:04 |
| той мина 300.Тя сига да дебне 1000 |
| » Тиги-уиги |
gerriii |
2007-03-07 18:06 |
| Аз го грабнах 300,но щом искаш да подариш 1000на АК за 8-ми март-Помпай,помпай! |
| » гериии |
tigar |
2007-03-07 18:40 |
| На кака АК няма защо да и се подарява.Тя е като вятъра,докато я усетиш ще изреве 1000:)) |
| » Тигър |
gerriii |
2007-03-07 18:46 |
| А до 1000 знаеш ли колко километра трябва да навъртим?Я бъди джентълмен и помпай! |
| » Хммм.... |
gerriii |
2007-03-13 12:19 |
| Слушат ми се приказки.... |
| » кави приказки |
nasko1 |
2007-03-13 12:21 |
| като Ханс ,Кристиян и Андерсен са на балкан на почивка да ги ева |
| » d |
bubag |
2007-03-13 12:23 |
| Някой знае ли ли къде е Тигрето ? |
| » Бубе |
gerriii |
2007-03-13 12:25 |
| Наистина изчезна това момче...Не съм го "виждала" от оная вечер когато обърка културистчетата.... |
| » кату става дума за мускали |
nasko1 |
2007-03-13 12:27 |
| http://www.vbox7.com/play:75914b24 |
| » |
1nomer1sam1 |
2007-03-22 19:46 |
Тука герито искала да й разказват приказки... Имайте предвид, че аз не разказвам приказки - моите истории са само истински.
Ето например какво ми се случи преди дни - дойде ми на гости моят стаааар приятел Джон Сайлънс, оня, същият, астронавтът - не, не от НАСА, бъркате... “Оооо, Йончо /аз така му викам дружески/, какдила?” А той, както винаги, ми отговаря сърдито: “Фърст /така пък ми вика той/, йешчепольсканьезгиньеўа!” Малка закачка между полиглоти - ние с него сме единствените, които владеем няколко космически езика включително и кастелунски, но макар че уж ми е свикнал, всеки път се ядосва, като му кажа така.
Може би се чудите откъде се познаваме? Познанството ни стана по много необичаен, стресиращ, стряскащ, разтърсващ и земетресителен начин. Веднъж на ранчото лежах един следобед без мисъл в хамака, лежах, а беше лято и жежък бе денят, небето - къс коприна, просветваше през клоните на ананаса, а аз предвидливо си бях завардил главата с колибка от вестник “Звезден прахоляк”, аз иначе не чета такива долнопробни жълтении, само ги ползвам за... да де, сетихте се - да си правя сянка... На гърдите ми приветливо бълбукаше коктейл “Маргарита”, а на корема ми приспивно мъркаше котката - и както съм позадрямал - изведнъж ТРЯС-С-СССС!!! Явно стана, по-скоро падна или се сгромоляса нещо. Вестникът се изсули, чашата ми се преобърна, котката подскочи, а сламката от коктейла й бръкна в окото. Надигам се от хамака - и какво да видя! В градинката пред мене, точно във фитарията с люти чушлета, се забило нещо сферично, нещо странно и нетипично. Впоследствие узнах, че това е навтоскафът на Джон. “Къде съм?” попита ме той на алгол. “На земята” отговорих му, съвсем логично, предвид на това, че пълзеше към мене през чушките в лехата....
Утре ще ви разкажа какво стана, като ме посети Йончо и какви подаръци ми донесе той.
|
| » Браус |
korsar |
2007-03-22 19:59 |
Хубава история.
А Вартбурга дето вдига 240 пострада ли? |
| » А, |
1nomer1sam1 |
2007-03-23 17:41 |
Корсар, нещо бъркаш, нямам Вартбург, който вдига незнамсиколко, имах един трабант, но го направих кутия за бижута, ама май вече писах за това. Йончо, тъй де - Джон Сайлънс, ми подари навтоскафа, с който заора в моята градина, пооправихме го с малко чаркове от стария бойлер и сега вдига над 347 км/сек. Така че не се оплаквам.
Вчера обещах да ви разкажа за подаръците на Джон - освен навтоскафа. Той винаги ми носи по някой армаган от извънгалактичните си пътешествия... Миналата година Джон ми донесе от планетата на картофите един говорещ картоф, чиито клубени по цял ден разговаряха помежду си. Подземното малко досаждаше, защото чоплеше бучки кал от клубените си и ги хвърляше по гостите ми в гръб... Обаче успях да го дресирам - сега като му покажа тиган, и веднага се кротва. Имам и една тиква, от някаква планета ли ми я донесе Йончо, от спътник ли беше, вече не си спомням... Та тази тиква имаше навика да философства, особено следобед, като я напече слънцето... такива силогизми, апофтегми, паралели, ентимеми заплиташе и разплиташе, че чак ме заболяваше главата от нейните разсъждения. Замалко даже да разреши и апориите на Зенон и по този начин да лиши студентите първокурсници по философия от основния коз, с който рутят мацките от другите факултети... По съвсем случаен начин открих как да я накарам да млъква. Веднъж й се молих, както обикновено: “Спри се бе, тикво, спри се”, а тя не спираше, а аз пак: “Спри се бе, душко...” И тогава тя се стресна! Повторих пак лекичко: “Душко...” - тиквата съвсем се уплаши! Сега я осефервам по този начин - щом почне да ми философства, казвам й въпросната парола, и тя си глътва граматиката и кротко почва да си брои семките. Статистичка такава!
Освен тиквата Джонката ми беше донесъл и една извънземна дрънкаща кратуна - ама дрънка ви казвам, като същински депутат дрънка! Правеше се на социоложка, изследваща околния социум. Тя пък, горката, страдаше от полиполярно разстройство - веднъж се изживяваше като кубето на Слави, друг път - като кубето на “Ал. Невски”, трети път - като кубето на Юл Бринър... заведох я на психоаналитик и сега, слава богу, се мисли само за лявата ненка на Марго от Сървайвър. Джон ми беше подарил и още едно извънземно... същество, не знам как да го нарека, та така го и нарекох - Крийчър. Той обикновено стоеше в ъгъла и от време на време, ако някой минеше покрай него, Крийчър извикваше КраАк, КраАК... Ако минаващият, заблуден от виковете, направеше грешката да му подаде крак, Крийчър го напикаваше тутакси...
...Та вече разбрахте, че Йончо Сайлънс ме ценеше и ми носеше всякакви армагани от планетите, на които го отвяваше звездният вятър... Ето оня ден ми идва на гости и ми вика - глей сега какъв подарък съм ти донесъл и сочи един сандък, ама в тоя сандък нещо се клати, нещо се бунтува, нещо ръмжи... Брей, викам му аз - тва да не е извънземен скункс? Щото малко и понамирисваше... Не е, вика ми Джон, не е скункс. Два скункса? - предположих аз. Не бе, отговаря ми Йончо - не е скункс и не е извънземно. Идвам, вика, от един конгрес по футурология и това е резултат от експеримент. Група руски учени, вика, взели, че експериментирали нещо, ама по време на опита се увлекли в комуникация... и накрая така се накомуникирали, че всеки хвърлил нещо в опитната епруветка, а партийният им секретар - отрязаните си нокти на двете кутрета... Гледай сега - и отваря сандъка. А вътре - някакъв екземпляр, нещо като мравояд на Босх, движи се, издава звуци и миризми... Като го разгледах по-подробно, установих, че съществото е само с 1 отвор! Е, питам аз Джон Сайлънс, откъде такова и през къде такова туй чудо? Ами все от едно място, ми отговаря той. Пробвах - дадох му пудинг, лапна го и изхвърли тор от същия отвор... После пак изяде отпадъка си, и пак, и пак... Затова го кръстих Перпетуум Мобиле. И сега го ползвам да ми тори градинката. С лютите чушки.
|
| » 1nomer1sam1 |
gerriii |
2007-03-24 13:07 |
| Мерси номерче!Има ли още приказки ,пардон-истински истории? |
| » А тиквата |
Muff_Potter |
2007-03-24 13:15 |
| може да чете, ели по телепатиа е разбрала за Душко Добродушков? И ако може да чете, как си е дръжала книгата с расказа? С раце ли, с клони ли ,листа ли?... |
| » Muff_Potter |
gerriii |
2007-03-24 18:26 |
| Тиква с клони? тува чудо май само в Красно градище го има .... |
| » Герриии, |
Muff_Potter |
2007-03-24 22:02 |
| тИ май май поставаш пот вапрос скромнио ми селски происхот?! У Красно градиште нема тикви с клоне, ама таа дето е герой у историата е изванземна! Язе отдека да сум виждал изванземни тикви и да знам с клоне ли са, с рЪце ли са, ели некуи други рудиментарни органе?... Не стига че се сетих веднага за Душко Добродушков, ами и от интерпланетарна бутаника требе да разбирам! |
| » Ноу яку :)))))) |
Regi |
2007-03-24 22:16 |
№1 съм
http://www.vbox7.com/play:ee305a1a |
| » |
1nomer1sam1 |
2007-06-27 12:30 |
| up! |
