ГЛАВА 14.
1. Немощния във вярата приемайте без препирни за мнения.
2. Един вярва, че може да яде всичко, а немощният яде зеленчук.
3. Който яде, да не презира оногова, който не яде; и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, понеже Бог го е приел.
4. Кой си ти, който съдиш чуждия слуга? Пред своя Господар стои той, или пада. И ще бъде изправен, защото Бог е мощен да го изправи.
5. Един различава ден от ден, а друг смята всички дни еднакви. Всеки да постъпва, според както е напълно уверен в ума си.
6. Който различава дните, различава ги за Господа; и който не различава дните, за Господа ги не различава. Който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.
7. Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си,
8. но живеем ли - за Господа живеем, умираме ли - за Господа умираме; следователно, живеем ли, или умираме - Господни сме.
9. Защото Христос затова и умря и възкръсна и оживя, за да господарува и над мъртви и над живи.
10. А ти защо съдиш брата си? Или пък ти защо презираш брата си? Всички ще застанем пред съдилището Христово.
11. Защото писано е: "жив съм Аз, казва Господ, пред Мене ще се преклони всяко коляно, и всеки език ще изповяда Бога".
12. И тъй, всеки от нас ще отговаря Богу за себе си.
13. Прочее, нека не съдим вече един другиго, а по-добре съдете за това - да не поставяте на брата си препънка или съблазън.
14. Зная и съм уверен чрез Господа Иисуса, че няма нищо само по себе си нечисто; само за оногова, който счита нещо за нечисто, за него то е нечисто.
15. Ако пък за ястие се огорчава брат ти, ти вече не по любов постъпваш. Не погубвай със своето ястие оногова, за когото Христос умря.
16. Да се не хули, прочее, вашето добро.
17. Защото царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир и радост в Светаго Духа.
18. Който служи на Христа с тия добродетели, угоден е Богу и изпитан между човеците.
19. И тъй, нека търсим онова, що служи за мир и взаимно назидание.
20. Зарад ястие не разрушавай делото Божие. Всичко е чисто, а лошо е за оня човек, който яде със съблазън;
21. по-добре е да не ядеш месо, да не пиеш вино и да не правиш нищо, от което брат ти се препъва, или се съблазнява, или изнемогва.
22. Имаш ли вяра? Имай си я за себе си пред Бога. Блажен е, който не осъжда себе си за това, що одобрява.
23. А който се съмнява, осъден е, ако яде, защото яде не от вяра; а всичко, що не е от вяра, е грях.
24. А на Тогова, Който има сила да ви укрепи, според благовестието ми и проповедта за Иисуса Христа, според откритието на тайната, умълчавана от вечни времена,
25. а сега явена, и чрез пророческите писания, по заповед на вечния Бог, възвестена на всички народи, за да се покоряват на вярата, -
26. на Тогова единаго премъдраго Бога, чрез Иисуса Христа, слава вовеки, амин.
ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЛА ДО РИМЛЯНИ
|
Тайно изложение на откровението, което Исус разкри в разговор с Юда Искариотски три дни преди празника Пасха.
Когато Исус се появи на земята, той направи големи чудеса заради спасе-нието на човешкия род. И понеже ня-кои тръгнаха по пътя на праведността, а други продължаваха да вървят по пътя на греха, той повика дванайсетте си ученици.
Тогава той започна да им говори за тайните неща отвъд света и какво ще стане на края му. Понякога се явяваше на учениците не в собствения си об-лик, а им се явяваше като дете.
Един ден той беше с учениците си в Юдея и ги свари сбрани и седнали на земята да изпълняват обреда на при-частието. Като ги наближи и ги видя седнали така да произнасят благодар-ствена молитва над хляба, засмя се.
А учениците му рекоха: Господи, защо се смееш на нашата благодарст-вена молитва? Направихме всичко, как-то трябва.
А той им отговори и рече: Не се смея на вас. Вие не правите това по собстве-на воля, а защото този е начинът, по който вашият Бог бива възхваляван.
Те рекоха: Господи, ти си [...] синът на нашия Бог.
Рече им Исус: Откъде знаете кой съм? Истина ви казвам, никой от туй поколение не знае кой съм.
Когато учениците му чуха това, те започнаха да се ядосват и гневят и да богохулстват в сърцата си срещу него.
Като видя че не го разбират, Исус им рече: Защо се ядосвате? Вашият Бог, който е във вас [...] ви подтиква да се гневите в душите си. Нека този от вас, който е достатъчно силен, предизвика съвършения човек и застане пред ли-цето ми.
А всички те казаха: Ние имаме тази сила.
Но духом нямаха смелостта да за-станат пред него, освен Юда Искариотски. Той се осмели да застане пред него, но не можеше да го гледа в очите и обърна глава настрани.
Юда му рече: Аз знам кой си и откъ-де идваш. Ти идваш от безсмъртното царство на Барбело1. И аз не съм досто-ен да изрека името на Този, Който те праща.
Като знаеше, че Юда има предвид нещо твърде висше, Исус му рече: Ела настрани и аз ще ти разкрия тайните на Небесното царство. Ти можеш да го достигнеш, но това ще те изпълни с голяма скръб. Защото някой друг ще те замени, за да могат дванайсетте учени-ци отново да се слеят в едно цяло със своя Бог.
А Юда го попита: Кога ще ми раз-криеш тези неща и кога ще изгрее за това поколение великият ден на свет-лината?
Но щом той изрече тези думи, Исус си тръгна от него.
†
На следващата сутрин Исус отново се яви на учениците си.
Те го попитаха: Господи, къде беше и какво прави, след като си тръгна?
Рече им Исус: Отидох при друго, велико и свято поколение.
А учениците му го попитаха: Господи, какво е това велико поколение, по-съвършено и по-свято от нас, което не е сега в земното царство?
Когато Исус чу това, засмя се и им рече: Защо мислите в сърцата си за силното и свято поколение? Истина ви казвам, никой, роден в този еон, няма да види това поколение, и никое войнство на звездните ангели не ще може да управлява това поколение, и никой смъртен по рождение не може да се свърже с него, защото това поколение не идва от [...] което е станало [...] От хора измежду вас е то, човешко поко-ление [...] сила, която [...] другите сили [...] с които вие властвате.
Когато учениците му чуха това, на-тъжиха се и замълчаха.
†
На другия ден Исус отново им се яви. Те му казаха: Господи, видяхме те във видение, защото ни споходиха велики сънища [...] нощта [...]
А той им рече: Защо [...] се криете?
Учениците му казаха: Видяхме голя-мо здание с голям олтар в него и два-найсет мъже, които бяха навярно све-щеници, и едно име. Множество люде се тълпяха пред олтара, за да приемат свещениците [...] даровете им. Ала ние продължихме да чакаме.
Рече им Исус: Как изглеждаха свеще-ниците?
Те отвърнаха: Някои [...] две седми-ци; някои принасят в жертва децата си, други жените си, и се хвалят един дру-гиму със смирението си; някои лягат с други мъже; други се замесват в убий-ства; трети вършат безчет грехове и беззакония. И мъжете, които стоят пред олтара, призовават твоето име, и при всички свои злочинства принасят жертви [...]
След като казаха това, те замълчаха, понеже духът им беше в смут.
Рече им Исус: Защо се натъжихте? Истина ви казвам, всичките свещени-ци пред този олтар призовават моето име. Повтарям ви, на този [...] е написа-но моето име [...] на звездните поколе-ния чрез човешките поколения. И те са посадили в мое име безплодни дърве-та по най-позорен начин.
Рече им Исус: Тези, които сте виде-ли да приемат даровете пред олтара -това сте вие. Там е Богът, комуто служи-те, и вие сте дванайсетте мъже, които сте видели. Тварите, които сте видели да водят на жертвоприношение, са многото хора, които вие сте заблуди-ли пред този олтар [...] ще се изправи и ще започне да използва моето име по такъв начин, и поколенията на благочестивите ще му бъдат верни. След него ще се изправи друг човек от прелюбодейците, и после друг от дете-убийците, и друг от мъжеложците, и от тези, които се въздържат, и от всички други хора на мърсотата, беззаконие-то и греха, които казват Ние сме като ангелите небесни; те са звездите, кои-то водят всичко до неговия закономе-рен край. Защото за човешкото поко-ление е казано: Виж, Бог получи твои-те дарове от ръцете на свещениците - сиреч на проповедниците на греха. Но сам Господ, Господът на цялото мироздание, казва: В сетния ден те ще бъдат опозорени.
Рече им Исус: Спрете да принасяте жертви [...] които имате [...] пред олта-ра, защото те са за вашите звезди и ва-шите ангели, а там вече всичко е реше-но. Та когато ги доведат пред вас впримчени, освободете ги и ги пусне-те да си ходят [...]
(петнайсет липсващи реда)
[...] поколения [...] Един хлебар не може да нахрани цялото мироздание под небето. И [...] на тях [...] и [...] на нас [...]
Рече им Исус: Спрете да се борите с мен. Всеки от вас има своя собствена звезда, и всеки [...]
(седемнайсет липсващи реда)
[...] който е дошъл [...] като поток за дървото [...] на този еон [...] временно [...] но той е дошъл да полива Божия рай и поколението, което ще живее вечно, защото не може да замърси пътя на живота на това поколение, а [...] за ця-лата вечност.
Юда попита: Учителю, какъв плод дава това поколение?
Исус рече: Душите на всички чо-вешки поколения ще умрат. Но когато хората стигнат до времето на Небес-ното царство и духът им ги напусне, телата им ще умрат, но душите им ще живеят и ще бъдат въздигнати на не-бето.
Юда го попита: А какво ще правят останалите човешки поколения?
Исус рече: Невъзможно е да сееш на камък и да пожънеш плод. Така също [...] замърсеното поколение [...] и по-кварената София-Мъдрост [...] ръката, що е създала смъртните люде, тъй че техните души да отидат във вечните небесни селения. Истина ви казвам, [...] ангел [...] сила ще може да види, че [...] тези, на които [...] свещените поколе-ния [...]
И като каза това, Исус си тръгна.
†
Юда рече: Господи, както изслуша другите, чуй сега и мен. Защото имах страшно видение.
Като чу това, Исус се засмя и му каза: Ти, тринайсети дух, защо си тъй усърден? Но говори, и аз ще те изслу-шам.
Юда му рече: В това видение видях как дванайсетте ученици ме замерят с камъни и ме преследват жестоко. Тога-ва стигнах до място, където [...] след теб. Видях къща [...] взорът ми не можеше да я обхване. Много хора я бяха наобико-лили, и на покрива на тази къща има-ше зеленина, а вътре в нея се бе сбрала голяма тълпа [...]
(два липсващи реда)
[...] казах: Господи, вземи ме при тези хора.
Исус отговори и рече: Юда, твоята звезда те е заблудила. Никой смъртен не е достоен да влезе в къщата, която си видял, защото това място е запазе-но само за светите. Ни слънцето, ни лу-ната имат власт там, нито пък денят; само светите завинаги го обитават, те са във вечното царство ведно с ангели-те. Ето, аз ти разкрих тайните на цар-ството и ти казах за грешките на звез-дите; и [...] изпращат [...] на дванайсетте еона.
Юда каза: Господи, имат ли архонтите власт над моето семе?
Исус му отговори и рече: Ела, за да [...]
(два липсващи реда)
[...] но ти ще скърбиш много, когато видиш царството и цялото му поколе-ние.
Като чу това, Юда му каза: Каква е тогава е ползата, че съм го получил? Щом ти си ме отделил от това поколе-ние.
Исус отговори и рече: Ти ще станеш тринайсетият и ще бъдеш прокълнат от другите поколения — но ще придо-биеш власт над тях. В сетния ден те ще прокълнат твоето възнасяне при свя-тото поколение.
Рече Исус: Ела, за да те науча на тай-ните, които още никой човек не е чул. Знай, че съществува голямо и безгра-нично царство, чийто край дори анге-лите не са виждали, и в което има един велик невидим Дух,
който никой ангел не е виждал,
и никоя мисъл и чувство не е могла да побере,
и който никога не е бил назовавай с никакво име.
[...] И там се появил светлозарен об-лак. Той казал: Нека бъде ангел, за да ми стане помощник.
И величествен ангел, просветлени-ят и божествен Самопороден, се явил от облака. За да му помагат, от друг об-лак възникнали още четири ангела. Самопороденият казал: Да бъде [...] - и било. Самопороденият създал първото светило, за да властва той над него. И казал: Нека бъдат ангели, които да му служат, и тогава възникнали безброй ангели. После той казал: Нека бъде друг светлозарен еон, и той възникнал. То-гава породил и второто светило, за да властва той над него, и още безчет ан-гели, които да му служат. Така той сътворил и останалите светлозарни еони. Дал им власт над светилата и създал безброй ангели, които да им помагат.
†
Адамас бил в първия светлозарен облак, който никой ангел измежду всички, които биват наричани Бог, ни-кога не е виждал. Той [...] образ и подо-бие на този ангел. Той породил не-тленното потомство на Сет [...] дванай-сетте [...] двайсет и четирите [...] Поро-дил седемдесет и две светила в нетлен-ното потомство, в съгласие с волята на Духа. Седемдесет и двете светила породили триста и шейсет светила в нетленното потомство, в съгласие с волята на Духа числото им да бъде по пет на всеки.
Дванайсетте еона на дванайсетте светила представляват техния баща, с по шест небеса за всеки еон, така че има седемдесет и две небеса за седем-десет и двете светила, и за всяко от тях петкратна небесна твърд, тъй че да ста-нат общо триста и шейсет. На тях им бе дадена власт и голямо множество ангели за слава и обожание, а после и девствени духове, за слава и обожание на всички еони, небеса и небесни твърдини.
Множеството на тези безсмъртни е наречено космос - сиреч вечно нака-зание - от Отеца и седемдесет и двете светила, които са заедно със Самопо-родения и неговите седемдесет и два еона. В този космос се появил първият човек с неговите нетленни сили. Еонът, който възникнал с неговото създаване и в който се намира облакът на знани-ето и неговият ангел, се нарича Ел [...] еон [...] след това [...] казал: Нека възник-нат дванайсет ангела, които да управ-ляват хаоса и подземното царство. И ето, от облака се появил ангел, чието лице излъчвало огън, а обликът му бил окървавен. Неговото име било Небро, което значи бунтовник; други го нари-чат Ялдабаот. Друг ангел, Саклас , също дошъл от облака. Небро и Саклас създа-ли всеки по шест ангела за свои по-мощници, и тези са дванайсетте анге-ла в небесата, всеки от които получил част от тях.
†
Дванайсетте архонта казали на два-найсетте ангела: Нека всеки от вас [...] и нека те [...] поколение [...]
(един липсващ ред)
[...] ангели:
Първият е Сет, който се нарича Христос.
Вторият е Харматот, който [...]
Третият е Галила.
Четвъртият е Йобел.
Петият е Адонаис.
Те са петимата, които управляват подземното царство и са първенци сред управниците на хаоса.
†
Тогава Саклас казал на своите ангели: Нека създадем човек по свой образ и подобие. Те създали Адам и жена му Ева, която в облака е наричана Зоя. Всички поколения насетне наричат мъжа с това име и жената с едно от тези име-на. Саклас не управлявал [...] освен [...] поколенията [...] това [...] И архонтът ка-зал на Адам: Ти и децата ти ще имате дълъг живот.
Юдa попита Исус: Колко дълго мо-же да живее човекът?
Рече му Исус: Защо питаш за това? Адам и неговото поколение живеят там, където са получили своето царст-во, и ще имат такова дълголетие, как-вото и техният архонт.
†
Юда попита Исус: Умира ли човеш-кият дух?
Рече му Исус: Господ нареди на Ми-хаил да им даде техния дух като заем, за да могат те да му служат, но също наре-ди на Гавраил да даде дух на великото поколение без никакъв управник над тях — значи те ще имат свои си и дух, и душа. Следователно останалите души [...]
(един липсващ ред)
[...] светлината
(два липсващи реда)
[...] наоколо [...] нека [...] духът, който е в теб, обитава тази плът сред поколенията на ангелите. Но Бог стори така, щото на Адам и тези с него бъде дадено знание, та царете на хаоса и подзем-ния свят да не могат да господстват над тях.
Юда попита Исус Какво ще правят тези поколения?
Исус отговори: Истина ви казвам, тяхната съдба е решена от звездите. Когато Саклас изпълни времето, което му е било отредено, над тях ще се по-яви първата им звезда и те ще сторят това, което е казано. Тогава те ще безчинстват в мое име и ще избиват деца-та си, и ще [...]
(шест липсващи реда)
[...] моето име, и той ще [...] вашата звезда над тринайстия еон.
И като каза това, Исус се засмя.
Юда рече: Господи, защо ни се сме-еш?
А Исус отговори и рече: Не на вас се смея, а на грешката на звездите, защо-то тези шест звезди скитат в небето с тези пет воина, но накрая всички те ще бъдат унищожени заедно с техните създания.
†
Юда попита Исус: Какво ще стане с тези, които са били кръстени в твоето име?
Рече му Исус: Истина ви казвам, това кръщение [...] мое име
(девет липсващи реда)
[...] за мен. Истина ти казвам, Юда, тези, които въздават жертвоприноше-ния на Саклас [...] Бог [...]
(три липсващи реда)
[...] всичко зло.
Но ти ще превъзхождаш всички тях. Защото ти ще принесеш в жертва чо-века, който ме е обвил като дреха.
Твоят рог вече прозвуча И гневът ти е вече запален, Звездата ти е заблестяла ярко И сърцето ти [...]
Истина [...] твоят последен [...] става [...]
(два липсващи реда)
[...] скърбят [...]
(два липсващи реда)
[...] архонта, понеже той ще бъде унищожен. И тогава образът и подоби-ето на великото поколение на Адам ще бъде издигнат в небето, защото това поколение, което идва от вечните цар-ства, съществува още преди небето, зе-мята и ангелите. Ето, казах ти всичко. Вдигни очи и виж облака и светлината в него, и звездите, които го обграждат. Пътеводната звезда е твоята звезда.
Юда вдигна очи и видя светлозарния облак, и встъпи в него. А тези, кои-то стояха на земята, чуха глас от обла-ка, който каза [...] велико поколение [...] образ и подобие [...]
(пет липсващи реда)
†
[...] Техните първосвещеници недо-волстваха, понеже той беше влязъл в стаята за гости за молитвата си. Но ня-кои книжници бяха там и изчакваха удобен момент да го арестуват по вре-ме на молитвата му, защото се бояха от хората, понеже те го смятаха за пророк.
Те се приближиха до Юда и му ре-коха: Какво правиш тук? Ти си ученик на Исус.
А Юда им каза каквото те желаеха да чуят. И получи малко пари и им го пре-даде.
|
