| » actor ei mam4e!!! |
salman |
2007-01-20 00:43 |
| actor ma ti mam4e li si bila we i sq kvo vliza6 v tuka forumite da vidi6 kak mislqt mladoto pokolenie li,za da moje6 da si kontrolira6 de4icata li ne stanat sa6tite li.Mam4e, mam4e, mi kakavto maj si izbrala i te 6te sa takiva ma du6a,gena si e gen.Ako e tap e agresivem ne o4akvai i te da sa po-razli4ni samo deto ne go pokazvat pred teb, a pred tqxnata si kompaniq....gena si gen ne moje6 da go spre6 i kolkoto na grejovna maika da se ma4e6 se prai6!!! |
| » ;) |
boqn_forever |
2007-01-20 12:53 |
SRAM ... PO-TOCHNA DUMA NE MOGA DA NAMERQ.. ;)
NO MISLQ CHE OSHTE PO-GOLQM SRAM E TOVA CHE NIE -BYLGARITE Q IZBRAHME ZA NASH POBEDITEL....
SRAMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMMM!!!!!!!!!!!!! !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!1 |
| » Тризначките |
stemiko |
2007-01-20 13:32 |
| трябва да спрат да четът книги,защото започнаха да изчезват доста герой. |
| » Веселите..... |
Byni |
2007-01-20 18:50 |
| Заглавието на темата според мен трябваше да е Веселите глупачки.На какво ли се радваха?И как нова телевизия ни ги навира непрекъснато.Вместо да ги скрие някъде да ги позабравим, току лъснат някъде. Е как направи Здравко, взе парите и се потули от цялата суета. А спомнете си и оня циврьо как ни го изтипосваха навсякъде. Че той дори се обърна и срещу всички, които гласуваха за него,защитавайки шавливата Елена.Още ме е яд на съпруга ми, пусна сумати есемеси за тоя мухльо. |
| » исках |
el |
2007-01-21 10:33 |
| да не спират с въпросите към тях.Направо да ги дават като нова предаване . |
| » Селмен, |
actor |
2007-01-21 17:26 |
| Не съм крила никога,че съм "мамче",защото нямам повод да се срамувам от това....Ако ти съжителстваш с твоята майка и имаш извратеността да се срамуваш от нея- проблема си е твой. Съжалявам, че не познаваш децата ми / или техни приятели/ ,за да ги попиташ какво мислят за мен...На много грешна посока си. Не всички майки изглеждат като тетки и имат разбиранията на стринка ти. Ти мен не ме мисли, аз с децата ми съм на "ти", а като ти чета блудкавият постинг , не знам ти с каква ли категория хора би общувал/а/... Ако делиш хората по възраст/не че знаеш аз на колко години съм/, а не по разбирания и дух, значи още от невръстна възраст си издухал/а/ гарнитурата... И това за гените от баща им....каза ли нещо, или само хълцаш... И баща им е пич, за когото само можеш да мечтаеш... кой знае какви са твоите родители /горкичките/, за да се притесняваш толкова, че във форума пишат и семейни хора с деца... Това да не ти е "кефче"...та си изненадан/а/. И, "ДУША"/обръщение което издава примитивният ти интелект/,МНОГО СИ ТЪП/ТЪПА/, АКО СЕ СРАМУВАШ ОТ РОДИТЕЛИТЕ СИ !!! Искренно им съчувствам, едва ли са заслужили това !!! Но всичко се връща, не забравяй, постави се на тяхно място/с такова неблагодарно и комплексирано дете/ и си посипи главата с пепел тутакси. |
| » actor |
rata |
2007-01-21 19:24 |
По поставените към мен въпроси за поведението на отделни учители ти отговарям:
1. Учителят по рисуване - отношението му към учениците е както дете към дете;
2. Учителят по физика - отношение родител - дете;
3. За повишаване оценката - отношение дете - дете;
4. Учителката по трудово - отношение родител - дете;
5. Учителката по френски - отношение родител - дете;
6. По български - отношение родител - дете;
7.По физкултура - отношение родител - дете.
Всъщност отношението на учителят към ученика би трябвало да бъде както възрастен към възрастен. Само по този начин той може да има авторитет пред учениците.
|
| » 3333 |
dinozavur |
2007-01-21 19:26 |
| moooogo se smqh.SPECHEIbilo suhtestvitelno????????????? |
| » actor |
rata |
2007-01-21 20:16 |
В мозъка на детето до 5 годишна възраст се записват всички външни събития, като същевременно с това се осъществява запис на вътрешни събития, а именно реакцията на малкия човек спрямо това, което вижда и чува. Малкото дете е зависимо, несръчно, тромаво, то няма думи да конструира това, което иска да каже. Раздразнението, понякога насочено към него, може да предизвика само чувства, които се добавят към резервоара от отрицателни данни за самия него. Основният страничен резултат от объркващия цивилизоващ процес са негативните чувства. Въз основа на тези чувства малкият човек заключава:"АЗ НЕ СЪМ ДОБЪР". Именно самото състояние в детството, а не намерението на родителя, създава проблема. В Детето се съхраняват и много положителни данни - стремеж към творчество, любопитство, желание да се опознава и т.н. Наблюденията както над малки деца, така и над големи хора показват, че чувствата "НЕ СЪМ ДОБЪР" далеч надхвърлят добрите. Тогава, ако ние излезем от детството с определен опит, който е записан в едни неизтриваеми Родител и Дете, каква надежда можем да имаме за промяна? Как можем да се отърсим от примката на миналото?
На десетмесечна възраст детето започва да изпитва силата на движението и започва да се освобождава от затвора на неподвижността, започва да концентрира вниманието си върху изучаването и използването на играчките. Това самореализиране слага началото на Възрастния. Подвижността, която слага началото на Възрастния, създава чувство на увереност по-късно в живота, когато човек изпадне в беда. Възрастният през тези ранни години е крехък и нерешителен. В повечето хора Възрастният въпреки всички препятствия, поставяни на пътя му, ще преживее и ще продължи да функционира все по-ефикасно в процеса на съзряването. Можем да сравним Възрастният с обработващ данните компютър, който взема решения, след като прецени информацията от трите източника: Родителят, Детето и данните, които Възрастният е събрал и събира. Уверен в себе си младеж е този, който открива, че повечето от данните в Родителя са надеждни: "Те /родителите/ ми казаха истината!"
Причинат за отговори, които не се дават от Възрастния, е позицията "НЕ СЪМ ДОБЪР" на Детето. |
| » Рата, |
actor |
2007-01-22 09:01 |
благодаря за времето ,което си ми отделила.Малко научно ми звучи обяснението ти, но за да съм сигурна, че съм те разбрала правилно ще се опитам да обобщя с въпрос.Това което се опитваш да ми кажеш е ,че Обработващият данните компютър/т.е.възрастния/ е факторът определящ самооценката на детето. Ако той го предразположи към споделяне на истината и в повечето случаи го поощрява и подкрепя, детето ще се изгради като самостоятелна ,уверена личност. Ако това е което искаш да ми кажеш- съм напълно съгласна с теб.Аз също се опитвам да спазвам този модел на поведение-умерена подкрепа на децата. Но въпросът ми беше за поведението на учителите и последствията за децата. Те/учителите/ в много от ситуациите са тези , които подтискат децата, унижават ги, с отношението си ги отблъскват и ги карат да мразят училището. Повечето учители не обичат будните деца /нищо че твърдят обратното/,за тях си е чиста загуба на време да отговарят на "въпроси извън темата за часа". Държат се не като с равни, а като с подчинени, смачкват самочувствието им /което ние ,за да компенсираме-повдигаме/ и резултата е -детето ходи по задължение, а не със желание в училище.Какво трябва да направи в тези случаи Обработващия данни компютър ???
ПРИЯТЕН ДЕН! |
| » actor |
rata |
2007-01-23 13:00 |
Ще се опитам отново.
Родител - Дете - Възрастен са три състояния на човека. Самото състояние се предизвиква от възпроизвеждането на записани данни от мозъка за събития в миналото, в които участват реални хора, реални времена, реални места и реални чувства. Тези състояния на човека не са роли, а психологически същности.
Условно нареченият Родител представлява огромна колекция от записи в човешкия мозък на наложени външни събития, възприети от човека в ранните му години /първите 5 години/. Всичко, което детето е видяло да правят и чуло да казват родителите му е записано в Родител. Този запис е без редактиране. Например ако родителите са настроени враждебно един към друг и постоянно се сражават, борбата се записва заедно с ужаса, породен от това, детето да вижда двамата, от които зависи оцеляването му, да се разрушават взаимно. В този запис няма как да се включи факта, че бащата се е напил, защото има проблем в работата , и че майка му е извън себе си от яд, защото току що е разбрала, че е отново бременна. В Родителя са записани всички предупреждения, правила и закони, които детето чува от родителите си и вижда в начина им на живот. По-късно идват и по-сложните изказвания - никога не лъжи, винаги си плащай сметките, нямай доверие на нито един мъж и т.н. Това е едно трайно записване, което е винаги на разположение и лесно се възпроизвежда през целия живот. Това възпроизвеждане оказва мощно влияние през целия живот на човека. Доколко данните в Родителя са товар или благодат, зависи от това, дали са подходящи за момента, дали те са осъвременени от Възрастния.
Условно нареченото Дете представлява съвкупност от записи на реакциите на малкия човек спрямо това, което вижда и чува. От една страна детето иска да изследва, да знае, да унищожава и да удря, да изразява чувства и т.н. От друга страна е налице постоянен натиск, главно от страна на родителите, то да се откаже от тези основни удоволствия заради примерно някаква награда като одобрение от страна на родителите. Това одобрение, което може да изчезне така внезапно, както е получено, е неразкрита загадка за детето. Въз основа на получените негативни чувства малкият човек заключава: АЗ НЕ СЪМ ДОБЪР. Това заключение и преживяване на чувство за нещастие се записват в човешкия мозък и не могат да бъдат изтрити. Много от нещата, които могат да се случат днес, възстановяват ситуация, възникнала в детството, и предизвикват същите чувства, които сме изпитали и тогава. Затова, когато някой е обладан от чувства, ние казваме, че Детето в него е надделяло. Когато гневът му доминира над разума, казваме, че Детето е на власт.
Условно нареченият Възрастен изследва данните в записа на Родителя, проверява дали те са верни и приложими днес и след това ги приема или отхвърля. Той изследва записите в Детето, за да разбере дали чувствата в него съответстват на действителността или са архаични. С две думи Възрастният овладява израза на емоциите на Детето. Най-творчески е този индивид, който установява, че голяма част от записите в Родителя се покриват с реалността. Той вече вярва на тази проверена информация и започва да се занимава с други неща.
Състоянието или същността на Възрастния означава пораснал човек.
Причината за отговори и действия, които не са от Възрастния /порасналия човек/ е позицията АЗ НЕ СЪМ ДОБЪР на Детето. Човекът, доминиран от НЕ СЪМ ДОБЪР, "прочита" в коментарите това, което там не съществува. Неговите отговори, въпроси или постъпки са на Детето или Родителя. Колкото повече човек знае за съдържанието на Родителя и Детето, толкова по-лесно може да ги разграничи от Възрастния. Това се доближава до познатото средство "да разбереш себе си". Точно това е процесът за развитие на Възрастния.
За да разбереш защо са такива постъпките на учителите в повдигнатите от теб въпроси, беше необходимо да дам тези разяснения, надявам се да са по-разбираеми сега.
Няма еднозначен отговор за това, което трябва да се направи. Може би отговорът е в избора на позицията АЗ СЪМ ДОБЪР - ТИ СИ ДОБЪР. Но пред лицето на злото тази позиция може да изглежда като една неосъществима мечта.
Само Възрастният може да каже"
"Аз съм ценен - Ти си ценен"
"Аз съм личност - Ти си личност"
Без теб аз не съм личност, защото само чрез теб езикът става възможен, а само чрез езика е възможна мисълта и само чрез мисълта можеш да приличаш на човек. Ти ме направи важен. Затова аз съм важен и ти си важен. Ако те обезценя, аз обезценявам себе си. Това е обосновката на позицията АЗ СЪМ ДОБЪР - ТИ СИ ДОБЪР.
Тези разсъждения, поради липса на време твърде кратки и непълни, са в основата на Транзакционния анализ, който дава отговор на затрудненията на човека. Транзакционният метод е реалистичен, в смисъл, че кара човек да разбере, че самият той е отговорен за това, което ще се случи в бъдеще, независимо от всичко, което се е случило в миналото. Този метод е най-ефикасен при приложението му в групи от хора и не е необходимо да се прибягва до него само когато си "зле".
Докато хората са обвързани с миналото, записите Родител - Дете, те не са свободни да отговарят на нуждите и намеренията на другите сега. А да кажем, че сме свободни, означава просто това, че знаем какво правим. Когато учителят е Възрастния, тогава резултатите ще бъдат такива, каквито би трябвало да бъдат. |
| » Рата, |
d_d_d |
2007-01-23 14:42 |
| най-сетне и аз разбрах какво казваш. Проблемът е, че точно по този критерии, дали учителят е пораснал, никой не проверява. То и родителите имат вина. В желанието си да не развалят успеха на детето си (кому ли е нужен, особено до 7 клас), премълчават глупостите на учителите. Може би ако по-често се привлича вниманието на директорите, а и на Инспектората върху поведението и некадърността на даден учител, нещата няма да са ситуирани по този начин. |
| » Рата, |
actor |
2007-01-23 15:20 |
разбирам за какво говориш, но не ми стана по-ясно как бих могла на практика да съблюдавам и на момента да реагирам на дадена ситуация. Например, ако детето се оплаче от подобно грубо отношение, кое е най-правилното обяснение което мога да му дам,защото Транзакционния метод в случая не ми върши работа...Ти говориш от позицията на "науката", а имайки впредвид колко малко тесни специалисти се занимават с възпитанието на децата, аз те питам от името на "практиката"/без научна обосновка/
-какво би могло да бъде моето участие в един такъв конфликт който е извън семейството? |
| » actor |
rata |
2007-01-24 09:06 |
Училището в момента е много зле като идеология. Учителят не учи детето само на математика, български и т.н., той и го възпитава. В момента учителите нямат стимул да се обучават и са стресирани от глупостите, които непрекъснато им се спускат отгоре. Цялата система е под всякаква критика.
Конкретно като родител, какво бих направила ако учителят по физика накара детето ми да си удря главата в черната дъска, защото е забравило някоя формула. Това, което ще направя е да го дам под съ. Мисля, че тези хора трябва да бъдат стреснати по някакъв начин. Всякакви жалби, според мен, са излишни и няма да има полза от тях.
Случаите, които описваш вероятно не са единични. Затова родителите на потърпевшите деца е необходимо да решите как да постъпите, като се консултирате с адвокат и вземете едно крайно, но разумно решение.
Шоуто ББ потвърждава, че живеем в едно болно общество. По този повод зададох на Тодор подобен въпрос. Ето моят въпрос и неговият отговор:
Към Тодор имам следния въпрос: Живеем в едно болно общество, в което най-голямата жертва са децата. Според теб какво трябва да се предприеме или промени, за да може да има успех едно благородно дело, като твоето и на много други, които работят в тази насока.
Lekuvaneto na dushata mozhe da stane samo ot tozi koito ia e sazdal, vlozhil v choveshkoto tialo, t.e. Gospod.
Zatova dokato nasheto obshtestvo ne se obarne kam Tsarkvata vse poveche shte zaboliava, zatova i nai-visshite lichnosti sa duhovnitsi, te sa i doprinesli nai-mnogo za nasheto obshtestvo. Darzhavnitsite triabva da pomognat na Tsarkvata, a ne da ozakoniavat 30sekti, i sashtia koito e podpisal dokumentite izliza na TV ekrana i kazva "Tsarkvata nishto ne pravi protiv sektite". Kogato e niamalo Darzhava, Tsarkva e sazdala obrazovanieto, prosvetata, sotsialnata deinost i t.n., sega ima dori ministerstva takiva, no v tiah niama osnovite i printsipite....
Моят коментар към казаното от него е следният:
Теологията представлява Възрастния. Религиозното преживяване въвлича и Детето. Ние може и да не разбираме религиозното преживяване, може и да се различаваме от неговото обяснение, но ако сме честни, не можем да отречем това, че уважавани хора през вековете споменават такива преживявания.
Ако личностното освобождаване може да бъде ключ към социална промяна и ни прави свободни, то тогава основна функция на църквата е да осигурява място, където хората могат да дойдат и да чуят истината. Истината не е нещо, сведено до финал на среща на високо ниво на духовници, нито пък е затворена в една книга. Истината е нарастващ обем от данни, които показват, че това, което виждаме, е вярно.
Actor, ти си една от всички , които могат да допринесат, макар и малко, за да стане това общество по-добро. Все пак в тази държава има закони, но за това е необходима повече информация. Надявам се да съм ти била полезна. |
| » Рата, |
actor |
2007-01-24 10:10 |
| много ми е приятно да си общуваме и разбира се ,че съветите ти ще ми бъдат от полза.Изгубих доста време тези дни в една друга тема, моля те, да влезеш в нея когато имаш време, да я прочетеш и да я коментираме, защото ми се ще да си поговоря с някой сериозно, а не да съм принудена да бълвам простотии,за да бъда разбрана.Темата е в "Биг Брадър"-"Добрите и лошите майки".Ще се радвам, да чуя и твоето становище...За сега толкоз и ПРИЯТЕН ДЕН! |
| » |
AK |
2007-01-24 12:00 |
Ако личностното освобождаване може да бъде ключ към социална промяна и ни прави свободни, то тогава основна функция на църквата е да осигурява място, където хората могат да дойдат и да чуят истината.
Защо пък от първата част на изречението непременно да следва втората?
Истината е нарастващ обем от данни, които показват, че това, което виждаме, е вярно.
Мога да се съглася с това, но защо непременно трябва да бъде "вързана" за църквата?
Ами ако църквата не е владетел на истината? |
| » тъпите тризнчки |
rymimimi |
2007-01-24 14:39 |
| аз не бях виждала досега такава излагация в стани богат то една маймуна ще отговори на такива лесни въпроси и за 1000 и понагоре лв въппросите им бяха елементарни и всичко товаа беше нагласено с лесните въпроси но дори и на тях не можаха да отговорят |
| » Koi e po glypav? |
loza |
2007-01-24 16:17 |
| Koi e po glypav?Trizna4kite koito vzexa parite ili tezi koito im gi dadoxa? |
| » xaxaxa |
chapaj |
2007-01-24 17:12 |
| prismql se hyrbel na 6turbel!Vie da ne ste po-umni!...Samo po dumite se razbira sy6tnostta na edin 4ovek!Taka,4e ot va6ite "pisaniq" razbrah kakvi ste/pove4eto/!!!! |
| » AK |
rata |
2007-01-25 11:11 |
От къде идва създаването на идеята за Бога или по-висшия, или това, което се намира отвъд границите на съзнанието и познанието? Дали идеята за Бога е породена просто от страха пред неизвестното? Току-така ли се е появила идеята за Бога и дали тя е оцеляла само, защото по някакъв начин е сварзана с оцеляването на приспособените?
Хората казват, че религиозното преживяване е по-скоро присъствие на Бога, отколкото познание за Бога. То е неотразимо и единственото му обективно утвърждаване може да бъде промяната, която може да предизвика в човека.
Божията милост ни спохожда, когато изпитваме силна болка и безпокойство. Понякога в такъв момент лъч светлина се втурва в нашия мрак и като че ли един глас ни казва: "Теб те приемат, приет си от нещо, което е повече от теб и името на което ти не не знаеш."
Църквата, въпреки възвишените твърдения, продължава да подхранва Родителския диктат, който има за цел да държи нещата такива, каквито са. Позицията АЗ СЪМ ДОБЪР - ТИ СИ ДОБЪР не би била възможна, ако тя зависи от това ти да приемеш именно това, в което вярвам аз.
Исус казва: "Ако човек не се прероди, той не може да види царството божие." Прераждането, за което говори Исус е повторното раждане на естественото Дете. Това е възможно само, когато успеем да изключим Родителя.
Ние тръгваме по неправилен път, ако продължаваме да правим категорични изказвания за Бога и за човека, без да имаме предвид фактите от живота, а именно дългата история на човешкото развитие и съществуващото сега разнообразие от гледни точки. Целта е да се премахнат психологическите огради, издигнати за да предпазват Детето, което чувства онова НЕ СЪМ ДОБЪР. В този смисъл църквата би трябвало да се промени, като отмие калта от догмата на институцията.
Отговорът на Тодор показва, че това няма да стане. Църквата не търси причината в себе си като институция, а в правителството, което е узаконило няколко секти. Не казвам, че това не е грешка на правителството. Това е доста опасно, като се има предвид, че хората в нужда все повече се обръщат към сектите, а не към църквата.
Психолозите и психиатрите лекуват човешката душа чрез премахване на психологичните огради, като използват научни изследвания и теории, но в някои от случаите тяхната намеса е закъсняла, а други изобщо не стигат до тях. Тогава ставаме свидетели на ужасни неща. |
