Не знам на какъв принцип са подбирани "злите езици". В началото намирах Руслана атрактивна със спонтанните й реакции, но държанието й към Тодор ме разби. Защо се приема "по подразбиране", че Тодор е неискрен? Той ми прилича на герой от Достоевски - с всичките си страдания, със страстите си, с желанието си да е праведен. Лута се в търсене на себе си, безспорно е объркан, но е искрен и симпатичен. Духовен!!! (Излиза, че на един книжен герой бихме повярвали, но видим ли го "на живо", сме готови да го разпнем!)
Та исках да кажа, че "злите езици" са ми все по-малко симпатични. "Коментарите им от най-горна инстанция" ме влудяват. Най-противна е Ива - суетна, префърцунена, фалшива, лигава, необективна, със синдром за непогрешимост. Стела е на кантар - зависи в коя тоналност ще влезе. Андрей е готин, но предвидим, а от един режисьор се предполага обратното. Иван, ох горкичкият!... Има там един актьор, Сашо Дойнов - той, пряко сили, си е намислил няколко изречения и си ги повтаря...
Изобщо от тези "зли езици" повече се очакваше. Няма спор, че са манипулатори, но на твърде ниско ниво. Колкото до "председателстващия" Дим - оправя се някак си. Това е! |
